Знаци на запад...

Не вярвам в съдбата, не съм и суеверна. Но обичам да виждам знаци. Обичам да подреждам нещата като символи и да търся значения.

Хубавото в случая е, че животът е непредвидим и нещата се случват по някакъв странен начин, така, че да виждаш подсказки, трохички по пътя за нещо по-голямо. Така се случва и понякога знаците са прекалено много... а това е доста забавно, играта да ги търсиш, да се появяват от нищото и да си мислиш, как нещата са някак космически наредени. Това ти дава някакъв вид утеха...


Преди няколко дни съвсем случайно спечелих 2 билета за театър, за премиерата на „Белградска трилогия” в Модерен театър.

Не бях ходила на театър от доста време, макар да се каня от също толкова много време. Обаче явно така трябваше да стане. И искрено се радвам, че беше точно тази постановка.

Втори ред в края и една пиеса, която на първо място ми напомни още с името си за нещо лично, а след това направи следващите два часа истинско пътуване надалеч и надълбоко.

Трилогия на любовта, като тежка монета. 3 истории за емигранти. 3 истории за носталгията. 3 истории за живота без защитата на познатото, на близките, на родината. И отново, 3 истории за любовта, която разделя, задържа, събира.

Трилогия на балканската душа в сблъсъка й със света, но не от онези лъскавите шашкания от холивудските блокбъстъри, а онова специфично тъжно-смешно натрупване в сърцето на народите на изток от Алпите. Вероятно затова и е толкова близко, и физически и още повече психологически до нас, в България, днес. Това не е белградска трилогия, това е балканска съдба, наша.

"Белградска трилогия" е всичко онова, което не си мечтаем да видим навън и всичко онова, което преживяваме, когато сме останали незащитени насред непознатото. Онази, скритата тайна страна на „измъкването” и „бягството” от „това, което сме оставили”. Дали съдба или съзнателен избор, няма голямо значение. Защото на всички нещо им липсва...
Предадената любов, загубената романтика на живота, стахът от бъдещето, ужасът на чуждото...

Пиесата наистина говори човешки, но по-хубавото е, че всеки чува, това, което сам успява да усети, това, което иска да чуе в един балкански сблъскък на глобално ниво в три действия.

Иначе "Белградска трилогия" радва и с избора на актьорите, които участват. Познатите лица от Стъклен дом и Тилт, от една различна гледна точка, в една различна светлина, която показва, че в новото поколение български актьори има страхотни таланти.
Вторият ред е доста близо и много по-силно.

Много силен Ивайло Драгиев. Очарователни братя Торосян.

Много въздействаща постановка. Много знакова.

А иначе днес представят „Магията на Белград” в Петното... отново знак.

Коледа и специалните хора

Коледа е времето за специалните хора. В един смисъл, защото на Коледа е хубаво да си точно с тях. С тези, които те карат да се усмихваш, да се чувстваш силен, тези, които обичаш, тези, без които не можеш.

Коледа е времето за специалните хора. В един друг смисъл времето, когато разбираш, колко специален си ти самият. Усмивките на другите, силата и вдъхновението, които ти дават, това колко те обичат и дали те обичат, как те подкрепят и как не могат без теб.

Коледа е времето, когато ни става най-носталгично за хората, които не са близо до нас и не могат да споделят красотата на пухкавия сняг и цветните лампички, уюта на камината вкъщи и топлината на специалния празник.

Коледа е времето, когато много хора купуват подаръци... не само за специалните хора, а за всички.

Не съм сигурна дали това е правилно. Подаръците се подаряват, когато искаш да кажеш едно специално благодаря на един специален човек за теб. Защото подаръци се правят, когато искаш да подариш, а не когато трябва да подариш.

Затова тази година ще кажа специалното благодаря само на своите специални хора, тези които обичам, които ме вдъхновяват, разбират и приемат с всичките ми грешки и бели.
Защото една покупка не означава нищо, когато няма опаковка, усмивка, благодаря...

Весела Коледа!

photo by ranczandras

Светът е голям и спасение дебне отвсякъде

Една искрена история за паметта и забравата, за спомените и настоящето. И най-вече за спасението – от болката, от спомените, от нещастието и съдбата, от себе си.

Едно пътуване от загубата на всичко до откриването на красотата на живота, едно пътуване за силата и мощта на човека, за търсенето на загубените пътеки и за откриването на надеждата.

Честно казано, нямах големи очаквания към филма, да не кажа, че въобще като ходя на кино гледам да не се навивам много, за да не се разочаровам. Но днес определено останах изненадана, защото "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е един истински красив филм, филм който със сигурност трябва да отидеш и да видиш.

Филмът сякаш неусетно достига до теб, кара те да съпреживяваш историята на героите. Емоциите са живи, неповторими и може би всеки ги изживява сам за себе си. Но всичко е толкова мило, толкова близко и нежно, и ти просто няма как да останеш безразличен. На моменти едновременно ти се иска и да заплачеш и да се усмихнеш от умиление, да протегнеш ръка и да станеш част от историята.

Не може да не усетиш красотата на пътуването в шегите, песните и разговорите на Бай Дан и Сашко. Природните картини, свободата, вятъра, звуците от пианото, музиката на Ибряма само допълват значението на думите и всичко е като вълшебно, макар и прекалено реално.

Спасението е възможно и е въпрос на избор, на вяра, на сила и упоритост. Спасението дебне отвсякъде и може би просто някой трябва да ни покаже, че го има, да ни даде паметта за щастливите забравени дни. Тогава съдбата е в наши ръце, заровете хвърляме ние ...

И сега отново искам да гледам филма, не само защото е добър, а защото те кара да се чувстваш по-добре, по-щастлив, по-вдъхновен. Може би и затова исках да заведа А на него, но той ми отказа. Дано поне отиде да го гледа с друг.

Аз знам, че ще отида...

Meeting Rolex

Има срещи, които могат да те зарадват, срещи, които да те изненадат. Има срещи, които променят живота ти. Има срещи, които променят света, в който живееш. Има и срещи, които ти дават много повече в бъдеще, просто защото си срещал Истински хора.

Има срещи, които очакваш, а има и такива, които просто се случват, без да осъзнаваш, че те могат да променят нещо. След време обаче - след месец, половин година, цяла година, вече знаеш, че тази среща е била важна ... поне така го чувствам.

Защото една среща е само началото, игра на случайността и съдбата ... после всичко зависи от теб, и може би малко от съдбата.

Щастлива съм че точно преди една година имах възможността за тази среща, а от нея и за много хубави мигове. Обичам ви, много.

За началото на септември

Мразя дни като днешния - очакваш нещо да започне хубаво, нов месец, нови надежди, нови цели, но в един момент всичко се скапва. И в този ден няма какво да правиш. Няма с кого да го правиш. А и вече лятото толкова ми е омръзнало (тук най-вероятно някой ще ме сметне за луда). Но всъщност аз никога не съм обичала края на лятото, всичко интересно и ценно вече е свършило, мислиш си че правиш нещо, а всъщност само запълваш времето – с нищо... Да, поне имаш време за четене, но и това омръзва.

Чувствам се тъпо, защото дори и да се настройвам за нещо приятно през деня винаги се случва така, че нещо не е както трябва, нещо ти съсипва и настроение и желание и всичко. Или както е казал Чарлз Буковски ; 'There will always be something to ruin our lives. It all depends on what or which finds us first. You're always ripe and ready to be taken.'

И в повечето случаи това е нещо малко, нещо, което човека до теб никога няма да разбере и види, някоя дребна постъпка или неволен жест. А аз не съм от тези, които си казват... Сега само най-много да си помрънкам, но пак хората, за които става дума няма да разберат... и после майка ми ми казва, че не съм мислела за другите...

И все пак имам надежда за септември и даже мисля да го кръстя „месеца на подаръците”. И причината не защото аз ще получавам подаръци, напротив подаръците ще са за другите... Дори и да звучи парадоксално предпочитам този вариант и хората, които ме познават знаят много добре това.

Септември е месец на подаръците и подаръците ще бъдат много и наистина уникални, подаръците ще бъдат от сърце, ще бъдат неочаквани и се надявам да бъдат оценени... Може би това ще направи месеца истински хубав. Може би така ще успея да променя настроението от първия ден. И така – септември е маратон на празниците, който започва на 3ти, така че стискай палци. Своевременно ще те уведомявам за събитията, защото ще е наистина интересно. И пак, септември си е септември, носталгия по-хубавите моменти от лятото и надежда за една прекрасна есен...някакъв междинен период на равносметки и нови мечти, просто трябва да запълня времето с нещо полезно и да не съжалявам за свободното време. И още нещо, денят не е свършил, има време за нещо наистина хубаво...