За началото на септември

Мразя дни като днешния - очакваш нещо да започне хубаво, нов месец, нови надежди, нови цели, но в един момент всичко се скапва. И в този ден няма какво да правиш. Няма с кого да го правиш. А и вече лятото толкова ми е омръзнало (тук най-вероятно някой ще ме сметне за луда). Но всъщност аз никога не съм обичала края на лятото, всичко интересно и ценно вече е свършило, мислиш си че правиш нещо, а всъщност само запълваш времето – с нищо... Да, поне имаш време за четене, но и това омръзва.

Чувствам се тъпо, защото дори и да се настройвам за нещо приятно през деня винаги се случва така, че нещо не е както трябва, нещо ти съсипва и настроение и желание и всичко. Или както е казал Чарлз Буковски ; 'There will always be something to ruin our lives. It all depends on what or which finds us first. You're always ripe and ready to be taken.'

И в повечето случаи това е нещо малко, нещо, което човека до теб никога няма да разбере и види, някоя дребна постъпка или неволен жест. А аз не съм от тези, които си казват... Сега само най-много да си помрънкам, но пак хората, за които става дума няма да разберат... и после майка ми ми казва, че не съм мислела за другите...

И все пак имам надежда за септември и даже мисля да го кръстя „месеца на подаръците”. И причината не защото аз ще получавам подаръци, напротив подаръците ще са за другите... Дори и да звучи парадоксално предпочитам този вариант и хората, които ме познават знаят много добре това.

Септември е месец на подаръците и подаръците ще бъдат много и наистина уникални, подаръците ще бъдат от сърце, ще бъдат неочаквани и се надявам да бъдат оценени... Може би това ще направи месеца истински хубав. Може би така ще успея да променя настроението от първия ден. И така – септември е маратон на празниците, който започва на 3ти, така че стискай палци. Своевременно ще те уведомявам за събитията, защото ще е наистина интересно. И пак, септември си е септември, носталгия по-хубавите моменти от лятото и надежда за една прекрасна есен...някакъв междинен период на равносметки и нови мечти, просто трябва да запълня времето с нещо полезно и да не съжалявам за свободното време. И още нещо, денят не е свършил, има време за нещо наистина хубаво...