Понякога е хубаво да изчезваме

Понякога е хубаво да изчезваме. Просто, за да започнем да липсваме, за да намерим смисъл за себе си и да позволим на другите да намерят смисъл в нас, в комуникацията си с нас, във връзките, които имаме.

Понякога е хубаво да изчезваме. Просто, за да не свикваме прекалено много със света около нас в удобна форма, за да приемем, че хората се променят, понякога за добро, друг път не съвсем.

Понякога е хубаво да изчезваме. Просто, за да не забравяме, че трябва да се борим за своето място не толкова в света, колкото в сърцата на хората, че щастието е в разбирането и подкрепата, в емпатията и споделената емоция да случиш нещо, а не в педантичността на изпълнените задачи.

Понякога е хубаво да изчезваме. Хубаво е и като се върнем, да не забравяме какво сме научили... за да не ни се налага да изчезваме пак.

photo by medialunatica

Колко много имаме, късметлии...

Тъжно ми е, че се замислям за това колко много имам, когато се случи нещо лошо. Но явно такъв е животът... с чуждите трагедии да ни показва, колко сме щастливи ние, колко много имаме.
Клиширано, но много вярно. Повечето от нас са ужасни късметлии, а се тормозим за хиляди малки, незначителни неща.
За това, че сервитьорката ме е погледнала лошо, за това че съм загубила джобните си за седмицата, затова че някой не си е свършил работата или че съм изпуснала автобуса на път за изпит .
Дразним се на задръстването сутрин или вечер, но всъщност сме щастливи, че имаме работа или дом, към които да бързаме.
Недоволни сме, когато някой променя плановете ни в последния момент, а всъщност сме щастливи, че имаме възможността да правим планове за седмица, месец, години напред.
Ядосваме се, че нямаме финансовите възможности да осъществим мечтата си за голямо пътуване, а всъщност сме щастливи, че можем да мечтаем много и дълго, че има още много пътища, които да извървим и много пари, които да спечелим.
Страдаме, защото не са отговорили на чувствата ни, но всъщност сме щастливи, че имаме възможността да изживеем и преглътнем своята несподелена любов и за намерим друга, щастлива и споделена.
Имаме толкова много... живот и здраве, приятели, които ни подкрепят и обичат, а никак не ги оценяваме, до момента, в който не се появява нечия чужда трагедия. Трагедия на човек, който няма нашия късмет да се радва на топлия ноември, да мечтае за сноуборд в планината през зимата и пролетно пътуване до любим град, да мисли как биха се казвали децата му или в къде иска да продължи образованието си. Просто защото този човек няма да го има...вече.
Появава се една чуждата история те събужда от безвремието на работа, ежедневни проблеми, администрация, градски транспорт, училище, общежитие, срещи, партита, сън и т.н. и т.н.

Появява се, за да ти каже грижи се за себе си, грижи се за хората, които обичаш, защото си щастлив и имаш толкова много, но не знаеш точно кога късметът ти ще ти изневери и ти ще си този, който трябва да събуди другите със своята трагична история...

photo by llAcell

Загубените пътища

Загубените пътища са нови хоризонти, нови пейзажи, нови пътеки.

Когато загубиш смисъла на нещо, единственият начин да не загубиш и себе си е да откриеш очарованието на новото място, да откриеш нов смисъл.

Слънцето винаги изгрява от изток, винаги залязва на запад. Няма как да се загубиш. Мошеш само да се отчаеш за миг. После винаги се появава една подадена ръка, една усмивка, една друга пътека, която просто си пропуснал от обикновеното късогледство или от замъглено съзнание.

Загубените пътища не са загубени. Те просто не са намерени.

Искам отново да намеря вдъхновението от това да съм тук, да съм на това място, с тези хора, с това, което правя.

photo by alejka

Често

Често не разбираме кога и как хората се променят.
Често промяната е и в нас самите.
Често тези промени нараняват.
Често промяната е просто скрита черта, която не познаваме.
Често промяната е необходима, но и невъзможна.
Често човекът отсреща дори не разбира какво ти причинява, когато казва/прави/не прави нещо.
Често промяната е само в това как казваме нещо.
Често не виждаме, колко много значим за друг.
Често се опитваме да избягаме, вместо да продължим напред.
Често грешим, когато не говорим.
Често една среща може да промени много.

Често... напоследък все по-често.
Въпреки че не е честно ...

Lie In The Sound - Trespassers William

At least I know I lived, just a little...

Мой свят...

Да продължа

...да се стремя.

Да не спирам

...да търся.

Да виждам

... за да намирам.

Да се боря

... да обичам.

Да вярвам

... за да бъда.

Всичко предстои...

ЧНГ

За началото на септември

Мразя дни като днешния - очакваш нещо да започне хубаво, нов месец, нови надежди, нови цели, но в един момент всичко се скапва. И в този ден няма какво да правиш. Няма с кого да го правиш. А и вече лятото толкова ми е омръзнало (тук най-вероятно някой ще ме сметне за луда). Но всъщност аз никога не съм обичала края на лятото, всичко интересно и ценно вече е свършило, мислиш си че правиш нещо, а всъщност само запълваш времето – с нищо... Да, поне имаш време за четене, но и това омръзва.

Чувствам се тъпо, защото дори и да се настройвам за нещо приятно през деня винаги се случва така, че нещо не е както трябва, нещо ти съсипва и настроение и желание и всичко. Или както е казал Чарлз Буковски ; 'There will always be something to ruin our lives. It all depends on what or which finds us first. You're always ripe and ready to be taken.'

И в повечето случаи това е нещо малко, нещо, което човека до теб никога няма да разбере и види, някоя дребна постъпка или неволен жест. А аз не съм от тези, които си казват... Сега само най-много да си помрънкам, но пак хората, за които става дума няма да разберат... и после майка ми ми казва, че не съм мислела за другите...

И все пак имам надежда за септември и даже мисля да го кръстя „месеца на подаръците”. И причината не защото аз ще получавам подаръци, напротив подаръците ще са за другите... Дори и да звучи парадоксално предпочитам този вариант и хората, които ме познават знаят много добре това.

Септември е месец на подаръците и подаръците ще бъдат много и наистина уникални, подаръците ще бъдат от сърце, ще бъдат неочаквани и се надявам да бъдат оценени... Може би това ще направи месеца истински хубав. Може би така ще успея да променя настроението от първия ден. И така – септември е маратон на празниците, който започва на 3ти, така че стискай палци. Своевременно ще те уведомявам за събитията, защото ще е наистина интересно. И пак, септември си е септември, носталгия по-хубавите моменти от лятото и надежда за една прекрасна есен...някакъв междинен период на равносметки и нови мечти, просто трябва да запълня времето с нещо полезно и да не съжалявам за свободното време. И още нещо, денят не е свършил, има време за нещо наистина хубаво...

Fallen

Има моменти, когато просто всичко не е както трябва. Хората са студени и безразлични, ти си самотен и тъжен, сякаш си паднал, а няма кой да ти подаде ръка... или вече не чакаш подадената ръка, защото няма никой...

I've fallen...
I have sunk so low
I messed up
...
Heaven bend to take my hand
Nowhere left to turn
I'm lost to those I thought were friends
To everyone I know
Oh they turn their heads embarassed
Pretend that they don't see
But it's one missed step
One slip before you know it
And there doesn't seem a way to be redeemed