Тъжно ми е, че се замислям за това колко много имам, когато се случи нещо лошо. Но явно такъв е животът... с чуждите трагедии да ни показва, колко сме щастливи ние, колко много имаме.Клиширано, но много вярно. Повечето от нас са ужасни късметлии, а се тормозим за хиляди малки, незначителни неща.
За това, че сервитьорката ме е погледнала лошо, за това че съм загубила джобните си за седмицата, затова че някой не си е свършил работата или че съм изпуснала автобуса на път за изпит .
Дразним се на задръстването сутрин или вечер, но всъщност сме щастливи, че имаме работа или дом, към които да бързаме.
Недоволни сме, когато някой променя плановете ни в последния момент, а всъщност сме щастливи, че имаме възможността да правим планове за седмица, месец, години напред.
Ядосваме се, че нямаме финансовите възможности да осъществим мечтата си за голямо пътуване, а всъщност сме щастливи, че можем да мечтаем много и дълго, че има още много пътища, които да извървим и много пари, които да спечелим.
Страдаме, защото не са отговорили на чувствата ни, но всъщност сме щастливи, че имаме възможността да изживеем и преглътнем своята несподелена любов и за намерим друга, щастлива и споделена.
Имаме толкова много... живот и здраве, приятели, които ни подкрепят и обичат, а никак не ги оценяваме, до момента, в който не се появява нечия чужда трагедия. Трагедия на човек, който няма нашия късмет да се радва на топлия ноември, да мечтае за сноуборд в планината през зимата и пролетно пътуване до любим град, да мисли как биха се казвали децата му или в къде иска да продължи образованието си. Просто защото този човек няма да го има...вече.
Появава се една чуждата история те събужда от безвремието на работа, ежедневни проблеми, администрация, градски транспорт, училище, общежитие, срещи, партита, сън и т.н. и т.н.
Появява се, за да ти каже грижи се за себе си, грижи се за хората, които обичаш, защото си щастлив и имаш толкова много, но не знаеш точно кога късметът ти ще ти изневери и ти ще си този, който трябва да събуди другите със своята трагична история...
