Дни на свободното слово 2009

Една година след първите дни на свободното слово, в които аз взех участие, с нетърпение очаквам следващата седмица, когато ще се случи отново тази вълшебна седмица.
Сигурно вълшебна за някои звучи прекалено силно, но вероятно и амбициите на всички нас, които взехме участие в подготовката на дните ще ви се сторят прекалено големи. Но аз не мисля така. Защото седмицата наистина е вълшебна и сега ще ви кажа защо, защото за една седмица, за 3 дни, за няколко часа в иначе студено академичната аудитория можеш да откриеш неща, които да променят живота ти.
И не, не преувеличавам. Защото тези Дни вече промениха моя. Защото гостите, темите, идеята на самите дни е да правят точно това, да променят, да пораждат размисли, да търсят активност, да търсят надеждата за по-доброто бъдеще, за по-добрия живот.
Дните на свободното слово не са дни само на свободното изразяване, място, където свободно можеш да говориш за свобода на словото, за свободата въобще. Те са нещо повече и вярвам ще бъдат нещо повече и занапред. Защото тези дни са всъщност дни на активността, на мечтите, които пораждат други мечти. Тези дни са мечтата за сбъдването на мечтите. Тези дни са за борбата и за трудностите, но и за красотата на постижението.
Много често познати ме питат защо се занимаваш, какво печелиш, та на теб не ти плащат...
Но всъщност аз печеля много, печеля онзи поглед в очите на хората в аудиторията, когато тръгвайки си след поредната дискусия знаят, че са получили надеждата и вдъхновението, което да ги кара да бъдат по-добри, по-свободни, по-глобални в своите мисли и действия.
Дните не са просто студентска инициатива, проект към CV-то на организаторите или една вечер в университета. Дните са мисия, те са фестивал на вярата, че можем да бъдем повече, че студентите и младите в България са достойни граждани носещи своето гражданско самосъзнание и отговорност.
Няма по-приятно нещо от блясъка в очите срещу теб, блясък смесица от щастие, надежда, вяра, събудена идея, мечта...
Повече за Дните и програмата тази година може да научиш в блога на фестивала ТуК.
Надявам се да се видим там.
*photo - murme

За Дните, за мечтите и смисъла от такива събития

"I ain't gonna be just a face in the crowd
You're gonna hear my voice
When I shout it out loud"

Вчера завършиха Дните на Свободното слово, моите първи Дни, една седмица, през която наистина се почувствах добре, почувствах се пълноценна, почувствах, че правя нещо истинско и добро, нещо полезно и важно. Защото именно вчера, след като свърши всичко, някой каза „Благодаря ви, хора. Тази инициатива е наистина много хубава. Много ми хареса.” И това е нещото, което ме накара да се усмихна, да бъда доволна от избора, че съм на това място, с тези хора.

Дните за мен не бяха просто една седмица в която помагах, те бяха истинско изживяване, една сбъдната мечта да бъда човека, който искам да бъда. В тези няколко дни имаше толкова много и сякаш в една седмица изживях повече отколкото през последните 4 месеца. Защото вдъхновението, което ми дадоха тези 5 дни е наистина нещо истинско, нещо, което търся отдавна. Емоцията по създаването на едно събитие, досега до хората, усещането на тяхното задоволство, че поне една вечер са посветили на нещо смислено, че са си прекарали добре, че са научили нещо ново, или че по някакъв начин си ги подтикнал да мислят по-свободно за себе си и за света, е нещо неописуемо. Но то може да се види в очите на всички хора, с които направихме тази седмица факт – Симо и Калина, Алекс и Роско, Вида и Невена, Криси и Хинки, Сиси и Ицо, Марианка и Еми. В очите на тези хора аз виждах през цялото време пламък, блясък на мечти, да промениш или поне да направиш опит за промяна. Да дадеш на студентите, нещо от което имат нужда, да им дадеш вдъхновение или поне тема за размисъл. Да ги събудиш от апатията, да ги направиш активни, да бъдат творци на времето, в което живеем, а не пионки на системата. Това може би е по-трудният, по-обърканият и несигурен път, но това е верният път.

Защото не е достатъчно да се носиш по течението и да следваш някакъв предначертан път - от времето, от обществото или мястото. Смисълът на живота е в отклоненията, в страничните пътечки, които самият ти ще направиш, новите пътища, които след време ще вдъхновят някой друг след теб да създаде свои пътечки.

Да правиш добро е заразно, да си активен е пристрастяващо, но да бъдеш Някой, който е такъв, обаче е избор. Или както каза вчера Слав – „Някои живеят просто защото са родени”, а аз ще допълня, че има и други, които са родени, за да живеят и да събуждат живота в другите. И аз искам да съм от вторите, затова именно участвах в Дните на свободното слово, затова искам да дойдеш и ти другата година, затова искам да има повече такива инициативи.

Просто си помисли...сега е времето, когато можем да мечтаем истински и дори мечтите ни да не се сбъднат напълно, те ще имат ефект върху друг, който ще ги направи реалност след време. Затова бъди активен, имай смелостта да мечтаеш и да изричаш свободно мечтите си, бъди бунтар и новатор, бъди създател, бъди човек, който живее истински и пълноценно.