Пролет

Is it getting better?
Or do you feel the same?

Търся си пътечка. Път има. Винаги има път. Обаче ми трябва и друго. Трябват ми цъфнали дръвчета. Роса по лалета. Трябва ми слънце. Трябват ми камъчета по пътя и мирис на пролет.
Търся си пътечка... към пролетта. Раздавам цветя – нарциси, зюмбюли, цъфнали сливи. И приемам усмивки, ей така, заради пролетта. Да я има.
Търся си пътечка... към щастието. Приемам предизвикателства и събирам мечти. Правя си списък, а после отмятам. После подавам ръка. Искам да създавам мечти. Да ги раздавам като пролетни подаръци през цялата година.
Търся си пътечка... към теб. Защото обичам, защото искам, защото си ти. Защото има дни, в които слънцето е излишно.
Търся си пътечка... към мен. Да събирам бисерни миди в чужди води. Да пея, макар и фалшиво. Да бъда... пролетна свежест по нечия чужда пътечка. И да оставям спомен за сини зюмбюли, горещ шоколад и усмихнати думи.

Иначе път винаги има... и не е само един.

...

Няма нищо друго, което да те унесе така, че почти да си пропуснеш спирката като музиката и книжката...
освен съня, може би.


А докато пътуваш в студения автобус със запотени стъкла и уморени физономии, осъзнаваш, че навън градът живее. И от всяка сграда те гледат малки кутийки със светещи лампи, където други хора, уморени или весели... живеят. А ти просто минаваш покрай тях.
Сигурно понякога трябва и да изпуснеш своята спирка, защото след нея може да има нещо, което ще те изненада, вдъхнови...
а може би е само сън.
И всичко отново е almost here...but not really ...

Живей сега

Днес съвсем случайно открих и песента за Йоли. Мелинда ми беше пращала част от нея още миналата година, но и обещах да не я качвам никъде, докато не се завърши. Мисля, че сега е точният момент... "Живей сега!"