Миналото като осветляване

Миналото е там. Заровено е в земята край Трачимброд.
Миналото е там, в кутиите в къщата на една баба, насред слънчогледите на най-плодородните украински земи.
Миналото е там. В Америка, при един колекционер... на неща, семейни неща.
Миналото е там. Одеса и един старец, който се мисли за сляп.



Един млад евреин, който търси миналото и един старец, който цял живот се опитва да избяга от това минало, и неговият внук, сякаш посредата и на двамата.

И срещата като знак под формата на път. Път, който връща спомените, осветлява паметта, преобръща. Път към миналото и път към настоящето, към прошката и утехата, към светлината.



Everything Is Illuminated е от онези рядко не-американски американски филми. Филм, изпълнен с много красота и много чисто национални елементи, които вероятно е трудно да се усетят от всички. Страхотен саундтрак и изключително идейни кадри. Има нещо от сръбските филми с циганската музика и смехът през сълзи. Но е различен.

Филмът, сякаш напомня на обяснение в любов към Украйна, но сред идилията на прекрасните природни картини, разтърсва болезнено с реалистичния живот накрая на Европа в тази дълбоко изстрадала земя.



Everything Is Illuminated е една история за трагиката на живота и откриването на светлината, за забравата и споменът като двете лекарства за една и съща болест – миналото. Миналото, от което няма как да избягаме. Защото всичко е изяснено от светлината на миналото. То е винаги отстрани на нас. От вътрешната страна|обърнато навън. Наопаки.

"Una libertad que quita la vida no es libertad. Una vida que quita la libertad no es vida."

Изборът да умреш, защото искаш да живееш.

Морето в мен е филм, който всеки трябва да гледа. Филм, който е покъртителен с усмивката, през сълзи, която присъства през цялото време, филм за живота, който убива повече от самата смърт.

Базиран на действителната история на испанския моряк Рамон Сампедро, Алехандро Аменабар създава разказ за търсенето на щастие от един човек загубил всякаква надежда за щастие. Защото борбата за правото на отказ от живот на Рамон Сампедро е борба за самия живот, за смисъл. Борба, която е неразбирама за хората, живеещи с тялото си, с възможностите на света.

Защото осъзнатият избор на смъртта е избор на човек, опитал живота и пил от него със страст и вдъхновение, опознал света и открил неговите очарования. Такъв човек не може да живее прикован на едно легло, в една стая. Той не живее, а просто съществува, защото макар тялото да е мъртво години наред, умът не е. И този ум не му дава мира, защото той лети, мечтае, сънува. Но всичко това е нереално, фалшиво, мъртво. Именно този сблъсък на живото и мъртвото в едно човешко същество, на духовното и тленното, на желанията и реалността, ражда трагедията на Рамон Сампедро. За да остане жив, той избира смъртта. Избира и свободата да бъде щастлив.

Изборът и свободата са в основата на осъзнаването, че щастието в живота не е в самия живот, а всичко, което той ти дава – любов, бъдеще, удоволствие, пълноценност. Загубата на всеки такъв чар, на всяка възможност да бъдеш пълноценен човек е загуба на живота, не физическия, а онзи другия, който може би е и по-ценнен, на „ морето вътре в мен...”.

Но отвъд трагедията на Рамон, стоят и историите на хората около него, хората, които го обичат.

На жената, която е като него, но няма силата да пожелае смъртта като изход, няма годините на страдание и размисъл, няма силата да поеме риска.

На другата жена, която търси своето спасение в усмивката и думите, във възможността да го промени, но намира любовта и жертвата да осъществи избора.

Трагедията на бащата, за когото по-голямо нещастие от смъртта на син е желанието на сина да умре.

На брата, който не може да разбере избора.

На снахата, която приема стоически, но вътрешно страда за човека, затворен в мъртвото тяло.

На племеника, който научава, колко много го е научил чичо му, колко много му е дал, без да разбере.

Защото историята на Рамон Сампедро е история за живота, който не продължава след смъртта, но се осъщесвява чрез нея. Чрез борбата и свободата на ума, чрез "морето в мен", което не спира да иска щастие.