петък, 15 април 2011 г.

Пролет

Is it getting better?
Or do you feel the same?

Търся си пътечка. Път има. Винаги има път. Обаче ми трябва и друго. Трябват ми цъфнали дръвчета. Роса по лалета. Трябва ми слънце. Трябват ми камъчета по пътя и мирис на пролет.
Търся си пътечка... към пролетта. Раздавам цветя – нарциси, зюмбюли, цъфнали сливи. И приемам усмивки, ей така, заради пролетта. Да я има.
Търся си пътечка... към щастието. Приемам предизвикателства и събирам мечти. Правя си списък, а после отмятам. После подавам ръка. Искам да създавам мечти. Да ги раздавам като пролетни подаръци през цялата година.
Търся си пътечка... към теб. Защото обичам, защото искам, защото си ти. Защото има дни, в които слънцето е излишно.
Търся си пътечка... към мен. Да събирам бисерни миди в чужди води. Да пея, макар и фалшиво. Да бъда... пролетна свежест по нечия чужда пътечка. И да оставям спомен за сини зюмбюли, горещ шоколад и усмихнати думи.

Иначе път винаги има... и не е само един.