сряда, 27 април 2011 г.

Знаци на запад...

Не вярвам в съдбата, не съм и суеверна. Но обичам да виждам знаци. Обичам да подреждам нещата като символи и да търся значения.

Хубавото в случая е, че животът е непредвидим и нещата се случват по някакъв странен начин, така, че да виждаш подсказки, трохички по пътя за нещо по-голямо. Така се случва и понякога знаците са прекалено много... а това е доста забавно, играта да ги търсиш, да се появяват от нищото и да си мислиш, как нещата са някак космически наредени. Това ти дава някакъв вид утеха...


Преди няколко дни съвсем случайно спечелих 2 билета за театър, за премиерата на „Белградска трилогия” в Модерен театър.

Не бях ходила на театър от доста време, макар да се каня от също толкова много време. Обаче явно така трябваше да стане. И искрено се радвам, че беше точно тази постановка.

Втори ред в края и една пиеса, която на първо място ми напомни още с името си за нещо лично, а след това направи следващите два часа истинско пътуване надалеч и надълбоко.

Трилогия на любовта, като тежка монета. 3 истории за емигранти. 3 истории за носталгията. 3 истории за живота без защитата на познатото, на близките, на родината. И отново, 3 истории за любовта, която разделя, задържа, събира.

Трилогия на балканската душа в сблъсъка й със света, но не от онези лъскавите шашкания от холивудските блокбъстъри, а онова специфично тъжно-смешно натрупване в сърцето на народите на изток от Алпите. Вероятно затова и е толкова близко, и физически и още повече психологически до нас, в България, днес. Това не е белградска трилогия, това е балканска съдба, наша.

"Белградска трилогия" е всичко онова, което не си мечтаем да видим навън и всичко онова, което преживяваме, когато сме останали незащитени насред непознатото. Онази, скритата тайна страна на „измъкването” и „бягството” от „това, което сме оставили”. Дали съдба или съзнателен избор, няма голямо значение. Защото на всички нещо им липсва...
Предадената любов, загубената романтика на живота, стахът от бъдещето, ужасът на чуждото...

Пиесата наистина говори човешки, но по-хубавото е, че всеки чува, това, което сам успява да усети, това, което иска да чуе в един балкански сблъскък на глобално ниво в три действия.

Иначе "Белградска трилогия" радва и с избора на актьорите, които участват. Познатите лица от Стъклен дом и Тилт, от една различна гледна точка, в една различна светлина, която показва, че в новото поколение български актьори има страхотни таланти.
Вторият ред е доста близо и много по-силно.

Много силен Ивайло Драгиев. Очарователни братя Торосян.

Много въздействаща постановка. Много знакова.

А иначе днес представят „Магията на Белград” в Петното... отново знак.