събота, 17 май 2008 г.

За Дните, за мечтите и смисъла от такива събития

"I ain't gonna be just a face in the crowd
You're gonna hear my voice
When I shout it out loud"


Вчера завършиха Дните на Свободното слово, моите първи Дни, една седмица, през която наистина се почувствах добре, почувствах се пълноценна, почувствах, че правя нещо истинско и добро, нещо полезно и важно. Защото именно вчера, след като свърши всичко, някой каза „Благодаря ви, хора. Тази инициатива е наистина много хубава. Много ми хареса.” И това е нещото, което ме накара да се усмихна, да бъда доволна от избора, че съм на това място, с тези хора.

Дните за мен не бяха просто една седмица в която помагах, те бяха истинско изживяване, една сбъдната мечта да бъда човека, който искам да бъда. В тези няколко дни имаше толкова много и сякаш в една седмица изживях повече отколкото през последните 4 месеца. Защото вдъхновението, което ми дадоха тези 5 дни е наистина нещо истинско, нещо, което търся отдавна. Емоцията по създаването на едно събитие, досега до хората, усещането на тяхното задоволство, че поне една вечер са посветили на нещо смислено, че са си прекарали добре, че са научили нещо ново, или че по някакъв начин си ги подтикнал да мислят по-свободно за себе си и за света, е нещо неописуемо. Но то може да се види в очите на всички хора, с които направихме тази седмица факт – Симо и Калина, Алекс и Роско, Вида и Невена, Криси и Хинки, Сиси и Ицо, Марианка и Еми. В очите на тези хора аз виждах през цялото време пламък, блясък на мечти, да промениш или поне да направиш опит за промяна. Да дадеш на студентите, нещо от което имат нужда, да им дадеш вдъхновение или поне тема за размисъл. Да ги събудиш от апатията, да ги направиш активни, да бъдат творци на времето, в което живеем, а не пионки на системата. Това може би е по-трудният, по-обърканият и несигурен път, но това е верният път.

Защото не е достатъчно да се носиш по течението и да следваш някакъв предначертан път - от времето, от обществото или мястото. Смисълът на живота е в отклоненията, в страничните пътечки, които самият ти ще направиш, новите пътища, които след време ще вдъхновят някой друг след теб да създаде свои пътечки.

Да правиш добро е заразно, да си активен е пристрастяващо, но да бъдеш Някой, който е такъв, обаче е избор. Или както каза вчера Слав – „Някои живеят просто защото са родени”, а аз ще допълня, че има и други, които са родени, за да живеят и да събуждат живота в другите. И аз искам да съм от вторите, затова именно участвах в Дните на свободното слово, затова искам да дойдеш и ти другата година, затова искам да има повече такива инициативи.

Просто си помисли...сега е времето, когато можем да мечтаем истински и дори мечтите ни да не се сбъднат напълно, те ще имат ефект върху друг, който ще ги направи реалност след време. Затова бъди активен, имай смелостта да мечтаеш и да изричаш свободно мечтите си, бъди бунтар и новатор, бъди създател, бъди човек, който живее истински и пълноценно.