Светът е голям и спасение дебне отвсякъде

Една искрена история за паметта и забравата, за спомените и настоящето. И най-вече за спасението – от болката, от спомените, от нещастието и съдбата, от себе си.

Едно пътуване от загубата на всичко до откриването на красотата на живота, едно пътуване за силата и мощта на човека, за търсенето на загубените пътеки и за откриването на надеждата.

Честно казано, нямах големи очаквания към филма, да не кажа, че въобще като ходя на кино гледам да не се навивам много, за да не се разочаровам. Но днес определено останах изненадана, защото "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" е един истински красив филм, филм който със сигурност трябва да отидеш и да видиш.

Филмът сякаш неусетно достига до теб, кара те да съпреживяваш историята на героите. Емоциите са живи, неповторими и може би всеки ги изживява сам за себе си. Но всичко е толкова мило, толкова близко и нежно, и ти просто няма как да останеш безразличен. На моменти едновременно ти се иска и да заплачеш и да се усмихнеш от умиление, да протегнеш ръка и да станеш част от историята.

Не може да не усетиш красотата на пътуването в шегите, песните и разговорите на Бай Дан и Сашко. Природните картини, свободата, вятъра, звуците от пианото, музиката на Ибряма само допълват значението на думите и всичко е като вълшебно, макар и прекалено реално.

Спасението е възможно и е въпрос на избор, на вяра, на сила и упоритост. Спасението дебне отвсякъде и може би просто някой трябва да ни покаже, че го има, да ни даде паметта за щастливите забравени дни. Тогава съдбата е в наши ръце, заровете хвърляме ние ...

И сега отново искам да гледам филма, не само защото е добър, а защото те кара да се чувстваш по-добре, по-щастлив, по-вдъхновен. Може би и затова исках да заведа А на него, но той ми отказа. Дано поне отиде да го гледа с друг.

Аз знам, че ще отида...