вторник, 17 юни 2008 г.

Beautiful day...beautiful life


Сега е сесийно време, ама не искам да пиша за изпити... мислех си да пиша за красота... красотата на топлия ден, на приятелството, на искреността, на живота, на света, та дори и на пътуването с 280...

Знаеш ли, с всеки ден откривам, че красотата не е в нещо необикновено харизматично, нещо рядко и неоткриваемо, красотата е в ежедневните неща, но погледнати от по-различен ъгъл, може би малко по-артистично.

Един дълъг ден, с много тичане, задачи и се чувствам супер скапана и в следващия момент, когато сядам в автобуса и Алекс ми дава едната слушалка на плеъра, отпускам се на рамото му и просто без да мисля се наслаждавам на музиката, на мига. Затворила съм очи, но слънцето сякаш нарочно от време на време се стрелва върху клепачите ми, за да ме събуди от леката дрямка, предполагам, за да не си изпусна спирката. И така приятно съм се отпуснала, усещам приятелското рамо на Алекс, нежната музика на Блис и лекото подухване от няколкото отворени прозореца...и сякаш това не е същият кофти дълъг ден.

Пътувам 30-40 минути до вкъщи и дори не слизам на моята спирка, просто когато се чувстваш наистина добре, не искаш всичко това да свърши... понякога е по-приятно да пътуваш, отколкот да пристигаш... но ето, че трябва да се събудя, да слизам и през ума ми минава мисълта, че всичко свършва... едно ръкостискане, целувка за довиждане и вече съм отново на крака, приземена от едно около 30минутно политане извън напрегнатия ден, извън бързането, тичането и надпреварата със света... И вървейки от спирката към вкъщи съм усмихната, по-освежена, по-щастлива, по-красива... а пък минавам и през парка, което също си е още едно удоволствие. А сега е пролет и всичко е зелено или шарено, влюбено и разцъфнало, всичко е живо и красиво. И животът е красив, просто трябва да има някой да ти го покаже, някой, на който да можеш опреш рамо в автобуса, някой който да ти се обади вечерта и да те пита как си, да ти разкаже за своя красив ден, някой, който просто да бъде до теб, независимо приятел, любим, колега, родител... някой, с когото да споделиш, кое за теб е било красиво през деня.

/Снимката не е от същият този ден, но е от едно също толкова красиво пътуване до Бладоевград през май./