Какъв ден е 1 юли? Джулай? Празник на слънцето? ... или просто 183-ят ден от годната, точно по средата, защото след него остават още точно толкова - 183... Но аз не искам да ти разказвам за 1 юли, защото всеки си има свой 1 юли, свои спомени свързани с посрещането на слънцето рано сутринта, с поздрава към новия ден... към бъдещето...
Искам да ти разкажа за едно слънчице, едно слънце, което е изгряло преди 20 години на тази дата и което си отиде по най-нелепия начин преди година и малко, отново на един празник - на празника на любовта 14 февруари...
На първи юли тази година Йоли щеше да навърши 20 години...но тя ще остане завинаги на 18...просто, защото се влюби в неподходящ човек.
В момента ми е трудно да пиша, както ми беше трудно да осъзная случилото се преди година и половина, защото това момиче беше невероятно кълбо от енергия, положителна енергия, която без жал раздаваше на хората около себе си. И в един миг тази енергия просто изчезва и ти оставаш в тъмното, в мъката и болката от тъпото „ЗАЩО”. Но оставайки в тъмното имаш възможност да видиш много неща, неща, на които иначе не обръщаш внимание,за които не се замисляш или не забелязваш...
Да живееш пълнокръвно, да показваш обич на повече хора, да бъдеш импулсивен в любовта, да оставиш следа, да бъдеш човек, да създаваш красота в мислите на хората, да бъдеш добър, да живееш сега... за мига...защото това е единственият живот, единственият, който помним, единственият, който имаме...
Това именно искаше да ни каже Йоли през целия си живот... да бъдем истински и да живеем пълноценно, да се усмихваме повече, да бъдем щастливи, защото не знаем, колко дълго може да продължи това ...
„Живей сега...” са нейни думи и когато мисля над това все повече осъзнавам, колко много е иронията във всичко около нас...Да, иронията е пълна, защото за убиеца наказанието не е толкова тежко, колкото за майката, защото той ще живее (само 9 години в затвора и после пак е свободен), а тя-Йоана - няма, освен в спомените на своите роднини и приятели, спомени, които избледняват с всяка година, всеки ден...Иронията е в това, че любовта трябва да ражда живот, красота и доброта, а не да носи смърт и тъга. Иронията е в това, че качествените хора попадат на боклуци, че в един единствен миг, едно малко парче олово може да прекрати един живот толкова лесно... Ирония е, но явно такъв е живота...
И въпреки всичко днес е празник на слънцето, днес е празник и на Йоли, празник на живота, който трябва да живеем и заради нея и заради всички други деца, отишли си така нелепо...
Просто трябва да раздаваме повече обич, но обич, която прави хората добри, която не наранява и не убива, обич, която вдъхновява и твори...обич, каквато заслужаваше и Йоли.
0 погледа:
Публикуване на коментар