Една година след първите дни на свободното слово, в които аз взех участие, с нетърпение очаквам следващата седмица, когато ще се случи отново тази вълшебна седмица.Сигурно вълшебна за някои звучи прекалено силно, но вероятно и амбициите на всички нас, които взехме участие в подготовката на дните ще ви се сторят прекалено големи. Но аз не мисля така. Защото седмицата наистина е вълшебна и сега ще ви кажа защо, защото за една седмица, за 3 дни, за няколко часа в иначе студено академичната аудитория можеш да откриеш неща, които да променят живота ти.
И не, не преувеличавам. Защото тези Дни вече промениха моя. Защото гостите, темите, идеята на самите дни е да правят точно това, да променят, да пораждат размисли, да търсят активност, да търсят надеждата за по-доброто бъдеще, за по-добрия живот.
Дните на свободното слово не са дни само на свободното изразяване, място, където свободно можеш да говориш за свобода на словото, за свободата въобще. Те са нещо повече и вярвам ще бъдат нещо повече и занапред. Защото тези дни са всъщност дни на активността, на мечтите, които пораждат други мечти. Тези дни са мечтата за сбъдването на мечтите. Тези дни са за борбата и за трудностите, но и за красотата на постижението.
Много често познати ме питат защо се занимаваш, какво печелиш, та на теб не ти плащат...
Но всъщност аз печеля много, печеля онзи поглед в очите на хората в аудиторията, когато тръгвайки си след поредната дискусия знаят, че са получили надеждата и вдъхновението, което да ги кара да бъдат по-добри, по-свободни, по-глобални в своите мисли и действия.
Дните не са просто студентска инициатива, проект към CV-то на организаторите или една вечер в университета. Дните са мисия, те са фестивал на вярата, че можем да бъдем повече, че студентите и младите в България са достойни граждани носещи своето гражданско самосъзнание и отговорност.
Няма по-приятно нещо от блясъка в очите срещу теб, блясък смесица от щастие, надежда, вяра, събудена идея, мечта...
Повече за Дните и програмата тази година може да научиш в блога на фестивала ТуК.
Надявам се да се видим там.
*photo - murme
1 погледа:
Не знаех къде да пиша точно, не намерих мейл за връзка :) Радвам се, че книжката за камбаната ти е харесала, още пвече се зарадвах на пуликацията, която случайно открих. Ако имаш път към Пловдив, на 3 юли в Artnewscafe има цял ден, посветен на Горна бела речка, ще се радвам а дойдеш.
Поздрави, Цветелина
Публикуване на коментар