петък, 22 март 2013 г.

Най-хубавото нещо на пътуването е четенето. Най-хубавото нещо на четенето е пътуването.

Връщам се от командировка и чета “Невидимите кризи” на Георги Господинов в автобуса. Чета и съм щастлива, че в този автобус мога да си светна лампичката над седалката, защото не мога да се откача от текста.
И за секунда, някъде между есетата, се (у)сещам, че най-хубавото нещо на пътуването е четенето и най-хубавото на четенето е пътуването.

...

Пътувам и чета.

Пътувам и чета... книги, хора, улици. Понякога чета и пътни знаци, нищо че не съм шофьор.

Пътувам и чета... градове. Заглеждам се по скелета на недовършени сгради, по светещи прозорци и неонови надписи вечер. Когато пътувам обичам да чета по пейките в парковете, сядам и като стар пенсионер събирам слънчев витамин D за студените дни, когато не мога нито да пътувам, нито да чета. Събирам картинки, пощенски картички и жестове в ума си, като снимки за спомен. Обикновено опитвам да ги нарисувам и с фотопарата, но май още не ми се получава...

Пътувам и чета... истории. Неказани, ненаписани, нереални, нечовешки. Като тренинг за въображението, което иначе залинява от липса на предизвикателства.
Обичам да гледам в хората на спирките и хората в другите коли и автобуси, да чета емоциите им и да съчиня някоя и друга история в главата си. Ей така, за секунда-две, докато се разминем.

Пътувам и чета... книги. Така се научих да не скучая и да намирам блажено бягство в думи и симпатична анонимност в транспорта. Пътувам, чета и си мисля как точно тази книга трябва да се чете, докато пътуваш. После отново си мисля същото за друга книга. И пак.
А напоследък се убеждавам все повече, че всъщност всяка книга е път, затова и най-хубавото нещо на четенето е пътуването.

Чета и пътувам.

Чета и пътувам... из книги, хора, улици. Обаче се радвам, че съм читател и поне тези “знаци” разбирам сравнително добре.

Чета и пътувам... из градове, които не познавам, няма да позная и понякога не искам да позная. А друг път си мечтая за техните тихи улички и хорски усмивки, за емоции, запечатани в думи, които да видя и усетя на живо.

Чета и пътувам... из чужди души. Без свян се ровичкам из чужди глави и търся отговори на мои въпроси. Събирам герои за ненаписаните истории на моите собствени пътища, радвам се на умели метафори и на остроумни каламбури, които абсурдно, реално и точно описват живота.

Чета и пътувам... по света. Използвам, че сред всичко несигурно, непознато и ново, независимо от избраната книга, винаги имам своето блажено познато бягство в думи и симпатична анонимност в транспорта. Чета, пътувам и си мисля как точно този път трябва да е описан в някоя книга... и после се сещам, че най-хубавото нещо на пътуването е четенето.

photo by Lady Jayne