понеделник, 24 май 2010 г.

Как четеш?

Малко преди 24 май да е свършил (по централно-европейско време) и без покана се включвам и аз в книжното блог предизвикателство на Алекс.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Рядко, а и някак не е много удобно. Така се получава, че най-често чета в леглото или излегната на някой удобен фотьойл, в тази ситуация храната се вписва по-скоро като пречка, отколкото като допълнително удоволствие.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Що се отнася до пиенето вече е друг въпрос. Почти вниги докато чета вкъщи си приготвям чаша чай (любимият ми - зелен с жасмин или черен). Ако чаят е свършил или не ми се чака да изстине се задоволявам с вода. Кафе пия само по време на сесия, която също май се води към четенето, но не съм голям фен като цяло. За определени моменти, когато съм сама или когато книгата е с подходящото настроение може да я споделя и с чаша хубаво вино.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Винаги. Още преди доста години видях и си откраднах от братовчедка ми идеята да си водя читателски дневник като вадя цитати, просто неща, които са ми харесали или ключови моменти от книгите, които чета. Що се отнася до отбелязването минах през няколко периода, от прегъването на странички (тотално отхвърлено в момента), подчертаването (задължително само с молив) докато накрая стигнах до използването на post it бележки, които освен, че не нараняват книгата, позволяват и воденето на бележки (за ревютата).

А и още нещо – нямам жал при подчертаването по учебници.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Като цяло зависи от това, за колко време оставям книгата. За по-дългите паузи използвам разделител, който е доста разтегливо понятие – касови бележки, билети от последното ми пътуване с влак, от градския транспорт, картички – в общи линии каквото е под ръка. За по-кратките гледам да се отучвам да обръщам книгата, засега се задоволявам с калъфката на очилата.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

И двете. Първата като откъсване от реалността и потапяне в нещо ново и различно, а второто като средство за справяне с реалността ( в случая училище, работа и надъхване с нови идеи).

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Понякога се усещам, че сама преговарям със себе си, „Хайде, довършваш главата и тогава лягаш”, но не винаги се получава. Когато започна да чета един абзац повече от 3 пъти и сякаш не съм прочела нищо, просто спирам.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Случвало ми се е, но не бих казала, че е защото авторът ме дразни. По-скоро стилът и съдържанито на проченото. Една от малкото книги, които не успях да довърша беше „Голият обяд” на Бъроуз, прекалено „надрусана” ми дойде. Други в момента не мога да си спомня, но май не са и повече от 2-3.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Нямам спомен да съм го правила на български. Но когато чета книга на английски си го поставям за задача, все пак четенето на чужд език е и един от най-добрите начини за развитие на речника и поддържането на нивото.

Какво четеш в момента?

Smart Mobs на Хауърд Рейнголд, препоръча ни го преподавателскато по Social Media, а и ми е полезно за една от курсовите работи, която пиша в момента. Вярно в някои аспекти е доста остаряла, но пък има хубави case studies.

Коя е последната книга, която си купи?

Книга за Muzeum Powstania Warszawskiego (съжалявам, но така и не знам как се казва на български), един от най-интересният и важен музей във Варшава, който проследява по изключителен мултимедиен начин съдбата на града по време на бомбандировките през Втората световна война. Като цяло, откакто съм в Полша, купувам предимно туристически книги и фотоалбуми на градовете, в които посещавам.

Иначе съм си харесала един страхотен сборник с текстове на Капушчински, който обаче още не мога да се реша да взема, защото е на полски, другото е една прекрасна книга за полския филмов плакат. Мисля да купя и по един „Естествен роман” на Господинов на полски за две от преподавателките ми, преди да си тръгна (ако успея да го открия).

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Май чета по няколко наведнъж. Имам навика да се разсейвам много и да ми омръзват бързо нещата, та гледам да си разнообразявам и с книжките. Сменям ги на настроения, май.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

По принцип активният ми период е нощта, та така се получава, че е и най-продуктивен за четене. Някак оставаш сам с книгата, с мислите си и няма и толкова разсейващи фактори. Що се отнася до място - в София се научих да оплътнявам задръстванията с книга и музика, но номер едно в класацията на любими места си остават зелените полянки през пролетта и лятото в планината, на чист въздух и с аромат на горски билки. Особено очарование ми доставяха и няколкото следобеда с книжка във Вроцлав, близо до реката на нещо като импровизиран пикник.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Не съм голям фен на поредици, но пък обичам книги с препратки към други книги.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Зависи от хората, на които препоръчвам. Гледам да не ги слагам в един калъп, защото знам, че харесват различни неща. Иначе препоръчвам Стайнбек доста често, като един от любимите ми автори.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Когато бях малко по-малка пренаредих цялата библиотека в хола в Монтана. Речници, български автори, чужди автори, математиките на мама и т.н. Бях направила списък и скица на кой ред коя книга точно се намира. Днес вече редът се е позагубил малко, но пак мисля, че мога да намеря точно каквото търся в тази библиотека. Моята лична за сега е доста разпиляна като се има на предвид, че през последната година живеех активно на 3 места, а с Вроцлав стават и 4. Опитвам се да редя книгите си по начин, който да е преди всичко удобен (лесно намиране), а напоследък се старая и да е приятен за окото.

И така, предавам кнжните щафета на Джули, момичетата от 3 курс книгоиздаване, Васи и Диди.

photos by m0thyyku и pinkparis1233

2 погледа:

Bla каза...

Бъроуз не е за всеки. :)

Павлина Радославова каза...

Вероятно не е бил и за мен, въпреки че мисля да опитам да го преборя след време отново :)