Пуснете слънчевата светлина!

-Добро утро! Какъв прекрасен ден, човече! Хайде ставай, недей да се криеш под завивката, аз няма да те оставя така лесно.
-Стига! Не ме тормози, искам да спя. Пък и кой си ти да ми казваш, какво да правя?
-Аз съм един слънчев лъч. Един от последните топли литни дни през тазии година. Пътувах дълго, макар и бързо и сега няма да ми се измъкнеш. Хайде, не се мръщи. Виж, навън животът вече кипи, а ти стоиш под завивките и пропускаш най-хубавите мигове от него, като пъдиш мен.
-То пък и един живот! Ако това е живот - по-добре да си заспя завинаги.
-Значи предпочиташ тъмнината на съня пред мен? Ами да, защо ли си мислех, че ти си по-различен от другите, от онези вечно недоволни, сърдити и мърморещи човечета, затворени в себе си, отчаяни и тъмни...
-А защо да съм весел, защо ми е да се правя на щастлив, когато не съм, защо когато около мен има само грозота. Животът е изпълнен с несправедливосди, престъпления, болка. В света властват насилието и терора, а аз съм нищо, не мога да направя нищо, затова какво... по-добре да спя... в съня всичко е по-хубаво.
-А нямаш ли кошмари?
-Кошмарите поне са нереални, знаеш че ще имат край, а животът е безкраен низ от страдание.
-Знаеш ли, животът наистина идва от тъмнината. Раждаме се от болката, без да сме го желали, но още от първата си глътка въздух вие трябва да намерите силата и куража да се изправите срещу живота, срещу неговата тъмнина и така да се борите за своята светлина. Защото светлината е не само енергия, светлината е пътят, а не крайната цел на пътуването живот. Да, ти не можеш сам да победиш нито войните, нито всичката злоба по света, но ако поне опиташ, ако поне помислиш, че може ш да победиш и ако още 100, още 1000 души си повярват, също като теб, че песимизмът и отчаянието не водят до нищо... то всичко би било различно, възможно.
-Но, аз не искам да бягам от реалността. Не искам да се заблуждавам с утопичните ти идеи.
-Да пуснеш светлената в сърцето и душата си не е утопия, а привилегия, която те прави много по-щастлив от всички хора, много по-истински и пълноценен човек. Когато вървиш със светлината ти винаги знаеш своя път,можеш да виждаи всичко около себе си, да преценяваш трезво, да избираш според собствените си разбирания и приннципи. Докато в тъмнината ти не знаеш нищо, не виждаш нито на къде отиваш, нито откъде идваш. Луташ се, изгубен в сенките, погълнат от тъмнината и така полека лека изгубваш смисъла на своето пътуване. Тази тъмнина има име и то е апатия. Апатия към всичко и всички, към всичко грозно, жестоко и болезнено, което сега те гневи. Но ти не правиш нищо. Само се възмущаваш. А само ако протегнеш ръка, към мен, към слънчевия лъч на топлия летен ден, само ако ме пуснеш в душата си , само ако повярвяш, че светът може да се промени и ти отново ще откриеш живота изпълнен със светлина. Хайде, просто го направи. Махни намръщената си физиономия и се усмихни, усмихни се на новия ден, на този неповторим и уникален ден, който ще ти покаже, колко красив може да е животът...

И точно в този момент, когато човекът мислеше отново да отпрати слънчевия ден, като го обиди или изругае грозно, по радиото засвири песен, песен, която промени всичко...
"Let the sunshine in" от мюзикъла "Коса" бе любимата песен на човека, но той не я бе слушал отдавна, загубил бе смсъла на думите. Но сега увличащият ритъм, магнетизмът и въздействието на тази песен се възродиха отново. Да, лъчът светлина беше прав-трябва да пуснем светлината, да я пуснем да разтопи леда на замръзналите ни в тъмното сърца и да се радваме на живота.
Човекът осъзна всички, скочи от леглото и изтича на балитона, където облян в слънчеви лъчи извика силно: Пуснете слънчевата светлина!