Най-хубавото нещо на пътуването е четенето. Най-хубавото нещо на четенето е пътуването.

Връщам се от командировка и чета “Невидимите кризи” на Георги Господинов в автобуса. Чета и съм щастлива, че в този автобус мога да си светна лампичката над седалката, защото не мога да се откача от текста.
И за секунда, някъде между есетата, се (у)сещам, че най-хубавото нещо на пътуването е четенето и най-хубавото на четенето е пътуването.

...

Пътувам и чета.

Пътувам и чета... книги, хора, улици. Понякога чета и пътни знаци, нищо че не съм шофьор.

Пътувам и чета... градове. Заглеждам се по скелета на недовършени сгради, по светещи прозорци и неонови надписи вечер. Когато пътувам обичам да чета по пейките в парковете, сядам и като стар пенсионер събирам слънчев витамин D за студените дни, когато не мога нито да пътувам, нито да чета. Събирам картинки, пощенски картички и жестове в ума си, като снимки за спомен. Обикновено опитвам да ги нарисувам и с фотопарата, но май още не ми се получава...

Пътувам и чета... истории. Неказани, ненаписани, нереални, нечовешки. Като тренинг за въображението, което иначе залинява от липса на предизвикателства.
Обичам да гледам в хората на спирките и хората в другите коли и автобуси, да чета емоциите им и да съчиня някоя и друга история в главата си. Ей така, за секунда-две, докато се разминем.

Пътувам и чета... книги. Така се научих да не скучая и да намирам блажено бягство в думи и симпатична анонимност в транспорта. Пътувам, чета и си мисля как точно тази книга трябва да се чете, докато пътуваш. После отново си мисля същото за друга книга. И пак.
А напоследък се убеждавам все повече, че всъщност всяка книга е път, затова и най-хубавото нещо на четенето е пътуването.

Чета и пътувам.

Чета и пътувам... из книги, хора, улици. Обаче се радвам, че съм читател и поне тези “знаци” разбирам сравнително добре.

Чета и пътувам... из градове, които не познавам, няма да позная и понякога не искам да позная. А друг път си мечтая за техните тихи улички и хорски усмивки, за емоции, запечатани в думи, които да видя и усетя на живо.

Чета и пътувам... из чужди души. Без свян се ровичкам из чужди глави и търся отговори на мои въпроси. Събирам герои за ненаписаните истории на моите собствени пътища, радвам се на умели метафори и на остроумни каламбури, които абсурдно, реално и точно описват живота.

Чета и пътувам... по света. Използвам, че сред всичко несигурно, непознато и ново, независимо от избраната книга, винаги имам своето блажено познато бягство в думи и симпатична анонимност в транспорта. Чета, пътувам и си мисля как точно този път трябва да е описан в някоя книга... и после се сещам, че най-хубавото нещо на пътуването е четенето.

photo by Lady Jayne

Коледа и специалните хора

Коледа е времето за специалните хора. В един смисъл, защото на Коледа е хубаво да си точно с тях. С тези, които те карат да се усмихваш, да се чувстваш силен, тези, които обичаш, тези, без които не можеш.

Коледа е времето за специалните хора. В един друг смисъл времето, когато разбираш, колко специален си ти самият. Усмивките на другите, силата и вдъхновението, които ти дават, това колко те обичат и дали те обичат, как те подкрепят и как не могат без теб.

Коледа е времето, когато ни става най-носталгично за хората, които не са близо до нас и не могат да споделят красотата на пухкавия сняг и цветните лампички, уюта на камината вкъщи и топлината на специалния празник.

Коледа е времето, когато много хора купуват подаръци... не само за специалните хора, а за всички.

Не съм сигурна дали това е правилно. Подаръците се подаряват, когато искаш да кажеш едно специално благодаря на един специален човек за теб. Защото подаръци се правят, когато искаш да подариш, а не когато трябва да подариш.

Затова тази година ще кажа специалното благодаря само на своите специални хора, тези които обичам, които ме вдъхновяват, разбират и приемат с всичките ми грешки и бели.
Защото една покупка не означава нищо, когато няма опаковка, усмивка, благодаря...

Весела Коледа!

photo by ranczandras

Щастие

Поемам щафетата от Васи и се включвам в играта.

Шест неща, които ме правят щастлива...

1. Чаша хубаво червено вино – в компанията на добри приятели и сладки приказки. Леко зачервени бузи, ухание на уют, на зимна топлина и наслада от вкуса на живота в червената напитка. И не, тук не говоря за пиенето на (много) вино, а за самия ритуал. За щастието да споделиш една чаша събрана слънчева светлина в зимната вечер с приятели, които празнуват самото случване на живота. Виното не случайно е възпявано толкова много още от древността. Обгърнато със символика, за мен то е един от символите на щастливите спокойни вечери в приятна компания. То е щастието от опознаването на хората, от разказите на минали или бъдещи лични истории. То е откровението на душата, разкриваща себе си в миг на опиянено щастие. То е усмивката в края на дългия работен ден, то е блясъка на закачливия поглед, руменината на стопленото от щастие сърце.

2. Пътуване – Винаги съм обичала да пътувам и то не просто да посещавам различни места, а самият процес на пътуването, както се казваше в една книга „Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш” Независимо от превозното средство, независимо от времето за пътуване. Просто да пътувам. Предполагам, защото бързата смяна на пейзажа, самото движение на превозното средство, ми помагат да се отпусна и да остана сама с мислите си... или да си спомня нещо красиво... или да помечтая за нещо предстоящо. Пътуването винаги ме е зарежда, дава ми време. А освен това и едни от най-прекрасните ми спомени въобще са били по време на пътуване. Едни от най-големите ми мечти са свързани с пътуване. Вероятно затова и пътуването е и една от любимите метафори на самия живот. Търсиш своя собствен път, срещаш много хора, някои остават и пътуват с теб, други просто избират друг път. Губиш се, намираш отново пътеката и продължаваш така... търсейки своето щастие, което може би е самото пътуване...

3. Море/Планина – Тук се колебаех много, кое от двете да пиша, накрая реших, че трябва да са и двете заедно. Морето, което мирише на лято, нежно е като пясък и винаги е усмихнато. Всичките ми срещи с морето са били празник на щастието. С любими хора, с добри приятели, с мама и тати, с хора, които ме правят щастлива всеки ден. Но там е различно... там щастието е умножено по много, винаги. Планината от друга страна ми е сякаш сантиментално щастлива. Това, че съм израстнала близо до планината (Берковица) и постоянните походи из Балкана като малка сигурно имат своето влияние. Планината е свобода. Тя е наслада от природата, почивка от шума и умората, полет на душата. Незабравими са миговете на след изкачването на някой връх, бил той и просто Ком. Незабравими са горските пикници с боб в гърне и шишчета на клечки. Невероятна е и кристалната ледена вода, която действа по-енергизиращо от всяка енергийна напитка. Незабравимо мил е смехът на групата отекващ в ехото на планината. Слънцето, снежинките, дъжда, всичко там е подплатено с щастие, с усмивки и хубави спомени.

4. Прегръдка – Прегръдката е щастието въплътено в жест, също както целувката е любовта. Когато някой те прегърне искрено и чуваш как бие сърцето му, някак всичко се оправя. Една прегръдка може да оправи всичко, дори когато положението изглежда непреодолимо тягостно. Една прегръдка е по-силна от думи, една прегръдка може да бъде всичко. Прегръдката в ръцете на любимия, прегърдката на приятел, прегръдката на мама... Всяка прегръдка е щастие от това, че сме тук, че сме заедно. Всяка прегръдка значи нещо, понякога повече, друг път по-малко, но винаги нещо. Тя е отношение. Тя е щастие...

5. Музика – музиката е щастието да чуваш живота си в ноти, ритъм, в думи, които сякаш са написани точно за теб, в точния момент. Музиката е онова щастие да намериш подходящия саундтрак на всеки момент от своя живот. От безнадеждното лутане, до надеждата и върховното щастие, от мечтата, до нейното постигане, от бунта и гнева до съкрушението или победата. Музиката на живо, от своя страна вече е още по-велик момент на щастие. Единствено, когато слушаш музика на живо можеш да я усетиш истински, да я преживееш, да бъдеш част от нея. А няма по-щастлив миг от това да си част от песента, от мелодията на живота... Музиката казва всичко, а освен това и струи от хората. Хората с щастлива музика си личат от далече. Те са усмихнатите непознати от улиците, приятелите, които те зареждат само с един поглед и влюбените, които нежно раздават себе си за миг красива обич. Тези хора носят щастие в душите си, носят музиката в сърцата си.

6. Щастието – безспорно най-голямото щастие е да си щастлив и хората, около теб също. Неслучайно една от любимите ми думи е щастие. Щастието е живота, дори с кофти моментите, защото след това винаги има нещо по-добро, трябва да има... в повечето случаи има. Щастието е оптимизмът за бъдещето, вярата в по-доброто, идеализмът на младостта и носталгията на възрастта. Най-красивото обръщение към мен е било „щастие” и с него не могат да се сравнят нито слънцата, нито всички сладки животинки, нито смешни буквосъчетания. Защото щастието събира всичко в едно. То е вътре в теб, да носиш щастие е най-милото и приятно нещо на света. Да носиш щастие и да те наричат щастие... това е най-голямото щастие.

А сега, за да разкажат за своето щастие предавам играта да продължи към Катя, Лили и Джули.

photo: enaaa

At least I know I lived, just a little...

Мой свят...

Да продължа

...да се стремя.

Да не спирам

...да търся.

Да виждам

... за да намирам.

Да се боря

... да обичам.

Да вярвам

... за да бъда.

Всичко предстои...

ЧНГ

...

Няма нищо друго, което да те унесе така, че почти да си пропуснеш спирката като музиката и книжката...
освен съня, може би.


А докато пътуваш в студения автобус със запотени стъкла и уморени физономии, осъзнаваш, че навън градът живее. И от всяка сграда те гледат малки кутийки със светещи лампи, където други хора, уморени или весели... живеят. А ти просто минаваш покрай тях.
Сигурно понякога трябва и да изпуснеш своята спирка, защото след нея може да има нещо, което ще те изненада, вдъхнови...
а може би е само сън.
И всичко отново е almost here...but not really ...

Meeting Rolex

Има срещи, които могат да те зарадват, срещи, които да те изненадат. Има срещи, които променят живота ти. Има срещи, които променят света, в който живееш. Има и срещи, които ти дават много повече в бъдеще, просто защото си срещал Истински хора.

Има срещи, които очакваш, а има и такива, които просто се случват, без да осъзнаваш, че те могат да променят нещо. След време обаче - след месец, половин година, цяла година, вече знаеш, че тази среща е била важна ... поне така го чувствам.

Защото една среща е само началото, игра на случайността и съдбата ... после всичко зависи от теб, и може би малко от съдбата.

Щастлива съм че точно преди една година имах възможността за тази среща, а от нея и за много хубави мигове. Обичам ви, много.

Буквичка

Явно Алекс иска да си играем на букви... 

Добре, като се замисля любимата ми букава е Щ, хем с опашка, хем с коронка. 

Щ, което с други Щ-та става голяма Щуротия.

Щ като Щангистът Щипва си Щипка от Щрудел,

Щ като Щъпуркат Щастливи Щърбави Щурчета. 

Но и Щ като Щедрост.

И най-много, защото Щ е Щастие, едновременно мечта, надежда, любов и красота, насладата от Ж-то на живота и най-скъпият подарък, най-милият комплимент, защото знам, че най-красивто име, с което може да те нарече някой, е Щастие.

И тъй щафета също е с Щ - тъй че тях ги предаваме на Калинка, Eнея и Ники

 

Най-хубавото лято...

Как можеш да познаеш, какво ще бъде лятото? Дали по прогнозата за времето или по плановете, които си правиш? Питал ли си се някога, кое е нещото, което прави едно лято незабравимо и неповторимо, истинско и вълшебно?

Тази година открих своя отговор, открих и хиляди нови неща, нови емоции, знания, места, изживявания ... и всичко това благодарение на хората ... на прекрасните хора, които срещнах, опознах и все още опознавам. Защото именно тези хора направиха лятото ми толкова красиво, сякаш божествено.

... но и нищо не започва от лятото, защото то е кулминация. Лятото е миг на наслада от достигнатото и завоюваното през времето преди него...лятото е щастливият безгрижен връх на живота – музика, приятели, море, вятър, широки усмивки и пътуване... малко дъжд и лека хрема за край, но всичко придружено от красота и приятни спомени...едно незабравимо, истински мое и наше лято...

* снимки Аз и Васи

и още отзиви от морето при Алфко, Васи, Кали, Роско и Симо

Какво може да направи един ден красив?

Ден като всеки друг, ден, който обаче е красив. Ден, в който не се дразниш на градския транспорт, на прахоляка по улиците, на жегата, на лошите хора...на живота. Ден, в който си щастлив.

Какво може да те накара да се почувстваш така?

Едно дълго чакано писмо, добър приятел, прибрал се вкъщи от далеч, един сърдечен комплимент или искрена усмивка на непознат в автобуса. Една градина с рози и мирис на липа, една прекрасна песен, разрошена коса от лек ветрец.

И денят е пак обикновен, но и някак по-красив...