Мислех си да пиша какво е за мен волейбола и как успях да наследя тази сладка страст към играта от баща ми.
Мислех си да пиша колко много се наслаждавам на емоцията, която ми носи и как се вдетиниявам, когато гледам мачове.
Мислех си да пиша колко е важно да имаме такива хубави хора за ролеви модели, защото освен страхотни спортисти, тези момчета са и страхотни хора. Знам!
Мислех си да пиша колко символично важни са тези победи, колко много не само радват, но и вдъхновяват децата да се занимават със спорт.
Мислех си да пиша колко много искам тези победи да бъдат само началото към страхотни неща за този спорт у нас - сега, утре и след 10 години.
Мислех си да пиша, че в това грозно и пошло време, което ни задушава с купища малки хора с малки души, които се опитват да ни смачкат, все пак има шанс за качествените хора да успеят да постигнат своите мечти – с много работа, с много битки, с много упоритост и старание. Въпреки всички тези малки и алчни хора, въпреки скандалите, жълтите вестници, жлъчните коментари и всички невярващи.
Накрая обаче ще напиша само колко много вярвам, че спортът в най-чистата си форма, е една от най-вдъхновяващите метафори на живота и тези момчета го доказват толкова силно всеки път.
Защото именно спортът ни носи онази надежда, че щом едно обикновено момче от село Ресилово може да бъде един от най-големите волейболисти днес, хиляди да скандират неговото име и да бъде истински Герой по целия свят, то вероятно всеки от нас може да постигне своите лични геройства.
Това вдъхновение е истинското геройство, магия, която прави всички нас по-добри!
Каквото и да се случи следващите два мача, тези момчета са нашите големи герои и трябва да ги подкрепяме въпреки всичко.
