Как четеш?

Малко преди 24 май да е свършил (по централно-европейско време) и без покана се включвам и аз в книжното блог предизвикателство на Алекс.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Рядко, а и някак не е много удобно. Така се получава, че най-често чета в леглото или излегната на някой удобен фотьойл, в тази ситуация храната се вписва по-скоро като пречка, отколкото като допълнително удоволствие.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Що се отнася до пиенето вече е друг въпрос. Почти вниги докато чета вкъщи си приготвям чаша чай (любимият ми - зелен с жасмин или черен). Ако чаят е свършил или не ми се чака да изстине се задоволявам с вода. Кафе пия само по време на сесия, която също май се води към четенето, но не съм голям фен като цяло. За определени моменти, когато съм сама или когато книгата е с подходящото настроение може да я споделя и с чаша хубаво вино.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Винаги. Още преди доста години видях и си откраднах от братовчедка ми идеята да си водя читателски дневник като вадя цитати, просто неща, които са ми харесали или ключови моменти от книгите, които чета. Що се отнася до отбелязването минах през няколко периода, от прегъването на странички (тотално отхвърлено в момента), подчертаването (задължително само с молив) докато накрая стигнах до използването на post it бележки, които освен, че не нараняват книгата, позволяват и воденето на бележки (за ревютата).

А и още нещо – нямам жал при подчертаването по учебници.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Като цяло зависи от това, за колко време оставям книгата. За по-дългите паузи използвам разделител, който е доста разтегливо понятие – касови бележки, билети от последното ми пътуване с влак, от градския транспорт, картички – в общи линии каквото е под ръка. За по-кратките гледам да се отучвам да обръщам книгата, засега се задоволявам с калъфката на очилата.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

И двете. Първата като откъсване от реалността и потапяне в нещо ново и различно, а второто като средство за справяне с реалността ( в случая училище, работа и надъхване с нови идеи).

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Понякога се усещам, че сама преговарям със себе си, „Хайде, довършваш главата и тогава лягаш”, но не винаги се получава. Когато започна да чета един абзац повече от 3 пъти и сякаш не съм прочела нищо, просто спирам.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Случвало ми се е, но не бих казала, че е защото авторът ме дразни. По-скоро стилът и съдържанито на проченото. Една от малкото книги, които не успях да довърша беше „Голият обяд” на Бъроуз, прекалено „надрусана” ми дойде. Други в момента не мога да си спомня, но май не са и повече от 2-3.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Нямам спомен да съм го правила на български. Но когато чета книга на английски си го поставям за задача, все пак четенето на чужд език е и един от най-добрите начини за развитие на речника и поддържането на нивото.

Какво четеш в момента?

Smart Mobs на Хауърд Рейнголд, препоръча ни го преподавателскато по Social Media, а и ми е полезно за една от курсовите работи, която пиша в момента. Вярно в някои аспекти е доста остаряла, но пък има хубави case studies.

Коя е последната книга, която си купи?

Книга за Muzeum Powstania Warszawskiego (съжалявам, но така и не знам как се казва на български), един от най-интересният и важен музей във Варшава, който проследява по изключителен мултимедиен начин съдбата на града по време на бомбандировките през Втората световна война. Като цяло, откакто съм в Полша, купувам предимно туристически книги и фотоалбуми на градовете, в които посещавам.

Иначе съм си харесала един страхотен сборник с текстове на Капушчински, който обаче още не мога да се реша да взема, защото е на полски, другото е една прекрасна книга за полския филмов плакат. Мисля да купя и по един „Естествен роман” на Господинов на полски за две от преподавателките ми, преди да си тръгна (ако успея да го открия).

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Май чета по няколко наведнъж. Имам навика да се разсейвам много и да ми омръзват бързо нещата, та гледам да си разнообразявам и с книжките. Сменям ги на настроения, май.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

По принцип активният ми период е нощта, та така се получава, че е и най-продуктивен за четене. Някак оставаш сам с книгата, с мислите си и няма и толкова разсейващи фактори. Що се отнася до място - в София се научих да оплътнявам задръстванията с книга и музика, но номер едно в класацията на любими места си остават зелените полянки през пролетта и лятото в планината, на чист въздух и с аромат на горски билки. Особено очарование ми доставяха и няколкото следобеда с книжка във Вроцлав, близо до реката на нещо като импровизиран пикник.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Не съм голям фен на поредици, но пък обичам книги с препратки към други книги.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Зависи от хората, на които препоръчвам. Гледам да не ги слагам в един калъп, защото знам, че харесват различни неща. Иначе препоръчвам Стайнбек доста често, като един от любимите ми автори.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Когато бях малко по-малка пренаредих цялата библиотека в хола в Монтана. Речници, български автори, чужди автори, математиките на мама и т.н. Бях направила списък и скица на кой ред коя книга точно се намира. Днес вече редът се е позагубил малко, но пак мисля, че мога да намеря точно каквото търся в тази библиотека. Моята лична за сега е доста разпиляна като се има на предвид, че през последната година живеех активно на 3 места, а с Вроцлав стават и 4. Опитвам се да редя книгите си по начин, който да е преди всичко удобен (лесно намиране), а напоследък се старая и да е приятен за окото.

И така, предавам кнжните щафета на Джули, момичетата от 3 курс книгоиздаване, Васи и Диди.

photos by m0thyyku и pinkparis1233

Щастие

Поемам щафетата от Васи и се включвам в играта.

Шест неща, които ме правят щастлива...

1. Чаша хубаво червено вино – в компанията на добри приятели и сладки приказки. Леко зачервени бузи, ухание на уют, на зимна топлина и наслада от вкуса на живота в червената напитка. И не, тук не говоря за пиенето на (много) вино, а за самия ритуал. За щастието да споделиш една чаша събрана слънчева светлина в зимната вечер с приятели, които празнуват самото случване на живота. Виното не случайно е възпявано толкова много още от древността. Обгърнато със символика, за мен то е един от символите на щастливите спокойни вечери в приятна компания. То е щастието от опознаването на хората, от разказите на минали или бъдещи лични истории. То е откровението на душата, разкриваща себе си в миг на опиянено щастие. То е усмивката в края на дългия работен ден, то е блясъка на закачливия поглед, руменината на стопленото от щастие сърце.

2. Пътуване – Винаги съм обичала да пътувам и то не просто да посещавам различни места, а самият процес на пътуването, както се казваше в една книга „Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш” Независимо от превозното средство, независимо от времето за пътуване. Просто да пътувам. Предполагам, защото бързата смяна на пейзажа, самото движение на превозното средство, ми помагат да се отпусна и да остана сама с мислите си... или да си спомня нещо красиво... или да помечтая за нещо предстоящо. Пътуването винаги ме е зарежда, дава ми време. А освен това и едни от най-прекрасните ми спомени въобще са били по време на пътуване. Едни от най-големите ми мечти са свързани с пътуване. Вероятно затова и пътуването е и една от любимите метафори на самия живот. Търсиш своя собствен път, срещаш много хора, някои остават и пътуват с теб, други просто избират друг път. Губиш се, намираш отново пътеката и продължаваш така... търсейки своето щастие, което може би е самото пътуване...

3. Море/Планина – Тук се колебаех много, кое от двете да пиша, накрая реших, че трябва да са и двете заедно. Морето, което мирише на лято, нежно е като пясък и винаги е усмихнато. Всичките ми срещи с морето са били празник на щастието. С любими хора, с добри приятели, с мама и тати, с хора, които ме правят щастлива всеки ден. Но там е различно... там щастието е умножено по много, винаги. Планината от друга страна ми е сякаш сантиментално щастлива. Това, че съм израстнала близо до планината (Берковица) и постоянните походи из Балкана като малка сигурно имат своето влияние. Планината е свобода. Тя е наслада от природата, почивка от шума и умората, полет на душата. Незабравими са миговете на след изкачването на някой връх, бил той и просто Ком. Незабравими са горските пикници с боб в гърне и шишчета на клечки. Невероятна е и кристалната ледена вода, която действа по-енергизиращо от всяка енергийна напитка. Незабравимо мил е смехът на групата отекващ в ехото на планината. Слънцето, снежинките, дъжда, всичко там е подплатено с щастие, с усмивки и хубави спомени.

4. Прегръдка – Прегръдката е щастието въплътено в жест, също както целувката е любовта. Когато някой те прегърне искрено и чуваш как бие сърцето му, някак всичко се оправя. Една прегръдка може да оправи всичко, дори когато положението изглежда непреодолимо тягостно. Една прегръдка е по-силна от думи, една прегръдка може да бъде всичко. Прегръдката в ръцете на любимия, прегърдката на приятел, прегръдката на мама... Всяка прегръдка е щастие от това, че сме тук, че сме заедно. Всяка прегръдка значи нещо, понякога повече, друг път по-малко, но винаги нещо. Тя е отношение. Тя е щастие...

5. Музика – музиката е щастието да чуваш живота си в ноти, ритъм, в думи, които сякаш са написани точно за теб, в точния момент. Музиката е онова щастие да намериш подходящия саундтрак на всеки момент от своя живот. От безнадеждното лутане, до надеждата и върховното щастие, от мечтата, до нейното постигане, от бунта и гнева до съкрушението или победата. Музиката на живо, от своя страна вече е още по-велик момент на щастие. Единствено, когато слушаш музика на живо можеш да я усетиш истински, да я преживееш, да бъдеш част от нея. А няма по-щастлив миг от това да си част от песента, от мелодията на живота... Музиката казва всичко, а освен това и струи от хората. Хората с щастлива музика си личат от далече. Те са усмихнатите непознати от улиците, приятелите, които те зареждат само с един поглед и влюбените, които нежно раздават себе си за миг красива обич. Тези хора носят щастие в душите си, носят музиката в сърцата си.

6. Щастието – безспорно най-голямото щастие е да си щастлив и хората, около теб също. Неслучайно една от любимите ми думи е щастие. Щастието е живота, дори с кофти моментите, защото след това винаги има нещо по-добро, трябва да има... в повечето случаи има. Щастието е оптимизмът за бъдещето, вярата в по-доброто, идеализмът на младостта и носталгията на възрастта. Най-красивото обръщение към мен е било „щастие” и с него не могат да се сравнят нито слънцата, нито всички сладки животинки, нито смешни буквосъчетания. Защото щастието събира всичко в едно. То е вътре в теб, да носиш щастие е най-милото и приятно нещо на света. Да носиш щастие и да те наричат щастие... това е най-голямото щастие.

А сега, за да разкажат за своето щастие предавам играта да продължи към Катя, Лили и Джули.

photo: enaaa

Провал или не точно

Тъй като напоследък все се чувствам прецакана (може и да е от времето) и до голяма степен не съм доволна от себе си та гледам да чета повече и да компенсирам с нови знания неголямата си ефективност в работата. И така попаднах на една интересна презентация на Taylor Davidson в Pimp Your Work , която разказва по един много лек и приятен начин 25 тайни, научени от провала.

Аз също винаги съм мислела, че провала и грешките са именно да се учиш от тях. Тъй че, Don't worry. It's not the end. Всеки провал е поле за нови постижения.

How To Fail: 25 Secrets Learned through Failure

View SlideShare presentation or Upload your own. (tags: success failure)

Буквичка

Явно Алекс иска да си играем на букви... 

Добре, като се замисля любимата ми букава е Щ, хем с опашка, хем с коронка. 

Щ, което с други Щ-та става голяма Щуротия.

Щ като Щангистът Щипва си Щипка от Щрудел,

Щ като Щъпуркат Щастливи Щърбави Щурчета. 

Но и Щ като Щедрост.

И най-много, защото Щ е Щастие, едновременно мечта, надежда, любов и красота, насладата от Ж-то на живота и най-скъпият подарък, най-милият комплимент, защото знам, че най-красивто име, с което може да те нарече някой, е Щастие.

И тъй щафета също е с Щ - тъй че тях ги предаваме на Калинка, Eнея и Ники