5 години и още нещо...

Нали знаете, че има хора, събития и места, които успяват да пречупват настоящето, лично, не глобално. Всеки има такива скъпи мигове, хора, места. Те се случават, а след това променят и случват всичко, завинаги, създават бъщето и ги помните винаги.

Така, постепенно с течение на времето събираме в малка стъклена кутийка всички скъпи спомени, важни “снимки”, които от една страна да ни припомнят от къде започва всичко, а от друга да ни показват пътя като факла в нощното безсънно лутане, когато останем сами с мислите си.

И точно в тези моменти, в които отваряме кутийката, виждаме колко бързо лети времето и колко много неща са се случили...

Преди 5 години се появява “Аз чета”. Преди 5 години, не съм сигурна, дали съм знаела какво всъщност е блог.

Преди 3 години в 280 на път за Студентски, Алекс буквално ме изнуди да напиша първото си ревю. Дърпах се най-вече защото никога не съм обичала критикарството, никога не съм писала за книги и доста време се съмнявах в думите на хората - “имаш талант за писане”. Обаче приех предизвикателството. Може би, защото винаги е приятно, когато някой ти вярва, още преди сам да си повярваш.

Още помня как с инат и едновременно страшна несигурност писах ревю на “Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” - цяла вечер, на бюторо в стаята на Криси. После един ден текстът отлежва. Втората вечер отвово - редакция, четене, проверка, мислене, корекции. После още един ден чакане. През деня Алекс ме тормози и ръчка “Хайде, де, напиши!”, а мен ме е страх, защото не съм сигурна в това, което съм написала, а не искам да го разочаровам. Искам да го впечатля.

Накрая го пратих, с хиляди уговорки - “Ако мислиш, че става, дори само да погледнеш как е като текст. Може и да не го качваш на сайта. Няма да се обидя.”...и той го публикува.

И след това започна всичко... книги, четене, ревюта, усмивки и вдъхновение! Брутално, летящо вдъхновение за нещо повече, като любовен поглед след първа целувка.

Защото писането, среднощното четене, висенето до 2 и пълненето на новини в 4 през нощта след еразмус купон, обичта към работата, са неща, които се стимулират от Хората.

От една страна тези, които виждаш всеки ден - четете, смеете се, пишете и мечтаете заедно, голямо и светло.

От друга страна онези, които четат написаното, които днес напълниха стената във фейсбук със слънчеви послания, онези, които, надявам се, в нашите думи намират за себе си вдъхновение, знание или просто хубава книга, на която да се насладят.

Преди 3 години не очаквах нещата да станат толкова големи. Но днес те са такива и ми дават толкова вяра, любов, вдъхновение... че искам да правя все повече, все по-добре. Знам, че е трудно, но знам, че не съм сама. И напук на всеобщата апатия и безпътие – радвам се, че мога да кажа, че променям частица от света... просто четене. И още нещо.

Затова и продължавам да събирам спомени в кутийката. За да знам, от къде започна всичко. И къде искам да стигне. Защото "Аз чета е моят мотоциклет. Един от всички.

"Социалните цености са верни, само когато личностните ценности са верни. Ако искаш да оправяш света, започни със сърцето, главата и ръцете си, оттам тръгвай навън. Нека други разправят как ще се развият съдбините на човечеството. Аз искам да обясня как се поправя мотоциклет. Мисля, че онова, което имам да кажа е с по-трайна стойтност" (Из "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" Робърт М. Пърсиг)

Благодаря на Ал за вдъхновението и търпението.

Благодаря на редакторите и авторите за усмивките, думите и надеждата.

Благодаря на читателите за блясъка в очите, вярата и доверието.

Честит рожден ден!

Как четеш?

Малко преди 24 май да е свършил (по централно-европейско време) и без покана се включвам и аз в книжното блог предизвикателство на Алекс.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

Рядко, а и някак не е много удобно. Така се получава, че най-често чета в леглото или излегната на някой удобен фотьойл, в тази ситуация храната се вписва по-скоро като пречка, отколкото като допълнително удоволствие.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Що се отнася до пиенето вече е друг въпрос. Почти вниги докато чета вкъщи си приготвям чаша чай (любимият ми - зелен с жасмин или черен). Ако чаят е свършил или не ми се чака да изстине се задоволявам с вода. Кафе пия само по време на сесия, която също май се води към четенето, но не съм голям фен като цяло. За определени моменти, когато съм сама или когато книгата е с подходящото настроение може да я споделя и с чаша хубаво вино.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Винаги. Още преди доста години видях и си откраднах от братовчедка ми идеята да си водя читателски дневник като вадя цитати, просто неща, които са ми харесали или ключови моменти от книгите, които чета. Що се отнася до отбелязването минах през няколко периода, от прегъването на странички (тотално отхвърлено в момента), подчертаването (задължително само с молив) докато накрая стигнах до използването на post it бележки, които освен, че не нараняват книгата, позволяват и воденето на бележки (за ревютата).

А и още нещо – нямам жал при подчертаването по учебници.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Като цяло зависи от това, за колко време оставям книгата. За по-дългите паузи използвам разделител, който е доста разтегливо понятие – касови бележки, билети от последното ми пътуване с влак, от градския транспорт, картички – в общи линии каквото е под ръка. За по-кратките гледам да се отучвам да обръщам книгата, засега се задоволявам с калъфката на очилата.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

И двете. Първата като откъсване от реалността и потапяне в нещо ново и различно, а второто като средство за справяне с реалността ( в случая училище, работа и надъхване с нови идеи).

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Понякога се усещам, че сама преговарям със себе си, „Хайде, довършваш главата и тогава лягаш”, но не винаги се получава. Когато започна да чета един абзац повече от 3 пъти и сякаш не съм прочела нищо, просто спирам.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Случвало ми се е, но не бих казала, че е защото авторът ме дразни. По-скоро стилът и съдържанито на проченото. Една от малкото книги, които не успях да довърша беше „Голият обяд” на Бъроуз, прекалено „надрусана” ми дойде. Други в момента не мога да си спомня, но май не са и повече от 2-3.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

Нямам спомен да съм го правила на български. Но когато чета книга на английски си го поставям за задача, все пак четенето на чужд език е и един от най-добрите начини за развитие на речника и поддържането на нивото.

Какво четеш в момента?

Smart Mobs на Хауърд Рейнголд, препоръча ни го преподавателскато по Social Media, а и ми е полезно за една от курсовите работи, която пиша в момента. Вярно в някои аспекти е доста остаряла, но пък има хубави case studies.

Коя е последната книга, която си купи?

Книга за Muzeum Powstania Warszawskiego (съжалявам, но така и не знам как се казва на български), един от най-интересният и важен музей във Варшава, който проследява по изключителен мултимедиен начин съдбата на града по време на бомбандировките през Втората световна война. Като цяло, откакто съм в Полша, купувам предимно туристически книги и фотоалбуми на градовете, в които посещавам.

Иначе съм си харесала един страхотен сборник с текстове на Капушчински, който обаче още не мога да се реша да взема, защото е на полски, другото е една прекрасна книга за полския филмов плакат. Мисля да купя и по един „Естествен роман” на Господинов на полски за две от преподавателките ми, преди да си тръгна (ако успея да го открия).

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

Май чета по няколко наведнъж. Имам навика да се разсейвам много и да ми омръзват бързо нещата, та гледам да си разнообразявам и с книжките. Сменям ги на настроения, май.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

По принцип активният ми период е нощта, та така се получава, че е и най-продуктивен за четене. Някак оставаш сам с книгата, с мислите си и няма и толкова разсейващи фактори. Що се отнася до място - в София се научих да оплътнявам задръстванията с книга и музика, но номер едно в класацията на любими места си остават зелените полянки през пролетта и лятото в планината, на чист въздух и с аромат на горски билки. Особено очарование ми доставяха и няколкото следобеда с книжка във Вроцлав, близо до реката на нещо като импровизиран пикник.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Не съм голям фен на поредици, но пък обичам книги с препратки към други книги.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Зависи от хората, на които препоръчвам. Гледам да не ги слагам в един калъп, защото знам, че харесват различни неща. Иначе препоръчвам Стайнбек доста често, като един от любимите ми автори.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

Когато бях малко по-малка пренаредих цялата библиотека в хола в Монтана. Речници, български автори, чужди автори, математиките на мама и т.н. Бях направила списък и скица на кой ред коя книга точно се намира. Днес вече редът се е позагубил малко, но пак мисля, че мога да намеря точно каквото търся в тази библиотека. Моята лична за сега е доста разпиляна като се има на предвид, че през последната година живеех активно на 3 места, а с Вроцлав стават и 4. Опитвам се да редя книгите си по начин, който да е преди всичко удобен (лесно намиране), а напоследък се старая и да е приятен за окото.

И така, предавам кнжните щафета на Джули, момичетата от 3 курс книгоиздаване, Васи и Диди.

photos by m0thyyku и pinkparis1233