Не съм поредната тухла в Ректората

Федър каза, че същото смесване е налице и при университета и затова е трудно да се разбере лишаването от академичен статут. Истинският университет не е материален предмет. Това не е група постройки, които могат да се охраняват от полиция. Обясни, че когато един колеж загуби академичния си статут, никой не идва да го затвори. Няма законови санкции, няма глоби, няма присъди. Заниманията не спират. Всичко си продължава постарому. Студентите получават същото образование, както ако учебното заведение не бе изгубило своя статут. Всичко, което ще стане, каза Федър, е, че ще се получи официално признание на едно състояние, което вече съществува. Нещо подобно на отлъчване от църквата. Ще стане така, че истинският университет, на който никакво законодателно събрание не може да нарежда и който в никакъв случай не може да бъде отъждествяван с някакво си местонахождение на тухли или дъски, или стъкло, просто ще обяви, че това място вече не е „свещена земя“. Истинският университет ще изчезне от нея и всичко, което ще остане, ще бъдат тухлите, книгите и материалният образ. 

Идеята трябва да се е видяла странна на всичките студенти и мога да си го представя как чака дълго време тя да проникне в съзнанието им и вероятно след това очаква въпроса: „Какво според вас е истинският университет?“ 

Бележките му в отговор излагат следното: 

Истинският университет, казва той, няма точно определено местоположение. Той не притежава имущество, не изплаща заплати и не получава материални такси. Истинският университет е състояние на духа. Той е онова огромно наследство на рационалната мисъл, което е донесено до нас през вековете от група хора, по традиция имащи професорска титла, но дори и тази титла не е част от истинския университет. Истинският университет е безсмъртната същност на самия разум.

“Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет” Робърт М. Пърсиг

Когато бях първи курс във Факултета по журналистика и масова комуникация, “Медийно право” се изучаваше първия семестър. В момента тази дисциплина се изучава последната година. Ние обаче бяхме от щастливците, които трябваше да я учат още първия семестър на първата година. Не знам дали си го представяте, но първи курс и то първи семестър ние не бяхме съвсем истински студенти. Както казваше един преподавател “преди пръвата сесия вие сте си още кандидат-студенти”. А още първата седмица проф. Нели Огнянова така ни потопи в дълбокото, че аз съвсем отговорно мога да кажа, че за първи път в живота си бях стресната от учене, от преподавател и от това дали мога да се справя.

Извън тези “ученически” терзания, още с първата си лекция при проф. Огнянова аз бях и истински вдъхновена от цитирания текст по-горе, който беше един Power point слайд, въведение към предмета или по-скоро своеобразен начин да предадеш най-основния урок за следващите 4-5 години -  какво е университетът и защо сме тук.

Този цитат ме провокира да прочета книгата на Пърсиг, а в последствие навярно беше и в основата на всичко, с което съм се занимавала в и покрай Университета през последните 5-6 години – Аз чета, ФСС, Дните на свободното слово, РЕкламация, Медийния панаир, ESN и други по-дребни неща, които някак да случат промяна и да придадат смисъл и качество на нещата.

Преди няколко дни проф. Огнянова пуликува горния цитат във фейсбук и си припомних тези думи на Пърсиг, които до голяма степен синтезират и смисъла на това, което правят страхотните Ранобудни студенти през последните дни.

Защото, ако осъзнаеш смисъла на университета, ролята му, значението му, то тогава си даваш сметка колко голямо и смело нещо правят тази “шепа хора”, които иначе пречат на “хилядите” ученолюбиви да използват сградите на СУ, да си “вземат материала” и да живеят съвсем спокойно своя студентски живот.

Университетът обаче е преди всичко символ, възможност да постигнеш истински смисъл и стойност, преди да те е смачкала системата, работата или просто ежедневието. И затова неговата окупация е толкова силна и важна акция след 4 месеца протести. И политиците много добре го знаят, въпреки че повече от 130 дни си затварят очите и ушите за всички викове, блокади и протести.

Защото университетът е специално място, вдъхващо надежда и на тези, които са извън него.

Вчера цяла нощ бях в 272 и окупирания Софийски университет и бях толкова вдъхновена да видя хора, които са твърде различни един от друг във всяко едно отношение и въпреки това всички заедно вярват, че промяната трябва да се случи, работят за нея и знаят, че те са именно тези, които ще я случат.
Те вярват и пеят, не спят, рисуват, говорят и спорят, обсъждат, даряват, танцуват, пресичат пешеходни пътеки и не спират да пазят своята крепост - Ректората. 

Крепост, която ги пази и им дава сила. Защото в крайна сметка в университета намираме и изграждаме себе си, събираме смелост да бъдем – чрез хората, които срещаме, чрез книгите, които четем, чрез възможността да инвестираме времето си в каузи, идеи и акции, които след години ще ни определят като личности.
Или обратното – съсредоточаваме се върху лекциите за следващата седмица, почивния петък, когато ще си отидем вкъщи (иначе един обикновен 1 ноември), и срока за плащане на капарото за 8 декември...

Въпрос на ценности. 

Въпрос на приоритети.  

Въпрос на цивилизационнен избор. 

#Оставка #occupySU