You never know what's coming for you...

Една история, която истински разтърсва или по-скоро докосва, достига до най-тайните и скрити емоции на душата и личността. Напомня ми на чувството след Предай нататък, но е някак по-магично, по-забулено в тайнственост и приказен чар. Но също толкова болезнено реално. Сюжетът, колкото и странно да звучи, ми напомня на Форест Гъмп, но много по красив, по драматичен и романтичен. Музиката непрекъснато играе нежно по струните на емоциите, а танцовите стъпки тактуват ритъма на историята.
Филм за живота, който е различен и дава на всеки, но и отнема много. Приказка за върнатото време, което не е нищо повече от голямата мъка да изживееш и загубиш всичко отново...
А най-тъжното нещо е да губиш хората, винаги, макар да знаеш, че е неизбежно.
Толкова тъжен и същевременно красив... толкова нереален, а неповторимо истински. Сигурно, защото самият живот е безкрайно чудат, а всеки ден се убеждаваме, колко жестоко истински е.
Our lives are defined by opportunities, even the ones we miss.
Една история за остаряването, но не като трагедията на едно съществуване, а като откриване на извечни, непреходни истини за света, за хората и за пътя, който изминават.
Една история за една любов, която боли, но и носи най-голямата радост. Съдба, която си играе с чувства, емоции, мигове на блаженство и себеосъществяване. Една любов, която не може да остарее, която никога не е била млада или стара, но винаги е била там...защото Онази любов винаги е там, и винаги можем да я познаем. И призвани в битката с времето, когато надеждата е почти изчезнала в самосъжаление и болка се появява искрата...да продължиш...да опиташ отново...
For what it's worth: it's never too late or, in my case, too early to be whoever you want to be.
Животът тече и дори часовникът може да върви назад, просто защото трябва да се върнеш назад и да откриеш пропуснатите мигове, разминаването с живота. И ако имаш щастието, ако имаш силите и възможността да направиш всичко, да дадеш колкото притежаваш, за да достигнеш Нещото, да покориш върховете си, да осъществиш идеите и мечтите си.
There's no time limit, stop whenever you want. You can change or stay the same, there are no rules to this thing. We can make the best or the worst of it.
Старостта не е трагедия, трагедията е единствено разминаването на моментите. Не е страшно, че остаряваме, а че изпускаме момента...разминаваме се във времето и пространството, в търсенето на себе си...в търсенето на любовта, в преследването на мечтите си...и все пак... до последния миг...
You never know what's coming for you...

А аз, аз открих себе си... в няколко думи...
Препоръчвам горещо :-)