...

Няма нищо друго, което да те унесе така, че почти да си пропуснеш спирката като музиката и книжката...
освен съня, може би.


А докато пътуваш в студения автобус със запотени стъкла и уморени физономии, осъзнаваш, че навън градът живее. И от всяка сграда те гледат малки кутийки със светещи лампи, където други хора, уморени или весели... живеят. А ти просто минаваш покрай тях.
Сигурно понякога трябва и да изпуснеш своята спирка, защото след нея може да има нещо, което ще те изненада, вдъхнови...
а може би е само сън.
И всичко отново е almost here...but not really ...