Too many days...

Когато останаеш сам, а искаш да поговориш с приятел, когато седиш в студената стая на общежитието само с чаша чай, компютър и един куп тетратки. Когато в стаята мирише на ябълки, а Maria Solheim пее единствено за теб ... тогава чувстваш, че няма какво да промениш, а толкова много искаш да е различно.
Има нещо, което липсва в цялата история.
Искам да е цветно, червено и синьо, като рисунката на Ина от вчера. Искам да е весело и шантаво... Искам нещата да се случват красиво, романтично и да остава нещо, каквото и да е - спомен за един поглед, надежда за една бъдеща любов, рисунка, дума, топлина. Винаги трябва да остава нещо, иначе всичко, което правим няма смисъл, няма памет.
Ще ми се отново да рисувам ...
може би ще опитам да открия ново вдъхновение, нова надежда.

Когато останаеш сам , а искаш да поговориш с приятел, когато седиш в студената стая на общежитието само с чаша чай, компютър и един куп тетратки. Когато в стаята мирише на ябълки, а Maria Solheim пее единствено за теб ... тогава има и нещо, което ти дава сили да продължиш - "обичам те" от трима души, един допълнителен час и всичко, което е останало ...