Понякога пиша, за да изразя себе си... да кажа това, което не мога да изрека. Пиша писма до хората, на които искам да кажа нещо, а ме е страх да го направя. И гадното е, че това не са гневни писма, а любовни писма... писма мечти...
Дали някой, някога ще ги намери, дали ще иска да ги прочете...
Още едно писмо... сигурно и то ще остане непрочетено... или поне за сега...
Просто не е точното време...
0 погледа:
Публикуване на коментар