Има филми, книги, истории, които винаги те разчувстват, независимо, колко пъти си минавал през тях, независимо на каква възраст си бил или в какво настроение, те винаги ти въздействат. Някои те карат да се замислиш, други да се разплачеш, но има и трети, които оставят единствено една твърда буца в гърлото, няколко неизплакани сълзи в очите и едно много особено чувство, чувство, че някои неща могат да се променят и то с малко, чувство, че ти може би не си направил достатъчното, за да се случат тези промени.
Такъв филм за мен е Предай нататък (Pay It Forward), ужасно утопичен, но същевременно потресаващо реален и жесток. Една история, едновременно вдъхновяваща и отчайваща, докосваща душата, удряща шамар в лицето...
Няма коментари:
Публикуване на коментар