5,4,3,2,1,0 Честита Нова Година! Честита 2007 година! Вече сме част от голямото европейско семейство. България е член на Европейския съюз. Достигнахме своята мечта, да бъдем граждани на една нова, силна, и променяща се Европа.
Но аз не се чувствам различно, същата съм както и миналата година. Ето, ядем на същата маса, говорим със същите хора и живеем същия живот. Разлика няма, освен че от днес не сме само българи, но и европейци.
Ха, ето нещо различно тази година. На новогодишната трапеза няма българско печено прасенце, а нещо ново – “Европейски гювеч”, Европейско ястие, което може да се променя както самата Европа, ако намериш точните пропорции и продукти ще го направиш по-вкусен и разнообразен.
Това сравнение ми хрумна докато го готвех и мисля, че е доста удачно. Европа, както и гювечът, е невероятна смесица от различни култури и страни, народи и нрави, отричащи се едни други, но все пак работещи в синхрон и стремящи се към европейския идеал.
Аз разделям моето ястие на три основни части или по-скоро три вида съставки, които влияят върху цялостния вкус. Но ако трябва да започнем от самото начало, най важно е маслото, което символизира идеята за обединена Европа. То е скрепяващото звено между всички различия и конфликти. Спойката, която на пръв поглед се подценява, но всъщност е основата.
Следващите съставки са самите държави. Първият вид са постоянните съставки на ястието като картофи, домати, моркови, зелен фасул и лук, те определят най-основната част на манджата. Казвайки Европа, винаги изникват в съзнанието ти Англия, Германия, Италия, Франция и Белгия. Това са стабилните страни, определящи облика на цялата общност, както горепосочените съставки дават основния вкус на цялата гозба.
Но единствено те не могат да отразят истинската Европа. В нея има още много държави, които са различни, защото не всички ги познават харесват и предпочитат, но допринасят за разнообразието, развитието и прогреса на общността. Това са тиквичките, синия домат, бамята и целината. Зеленчуци отразяващи новите, вече не чак толкова, членки – Полша, Чехия, Литва, Унгария и всички останали. Това са страните – междинно звено в целия гювеч. Те носят духа на новия век, на общото бъдеще и съжителство в свят без граници.
В третата част от продукти за този гювеч сме и ние, българите, но това не означава, че сме за пренебрегване. Това са подправките, Балканите, които са пиперливата добавка към така направената досега смесица от различия. Страните от Балканския полуостров винаги са били конфликтна точка и точно това ги прави лютите чушлета на цялата манджа. За някои те не са нужни, по скоро са неудобни, но точно те определят крайния ефект от цялото ястие. Те са апетитния привкус, според който всеки прави цялостната оценка на продукта.
Това е новият европейски гювеч, но той не е завършен, може още да се променя, да преобладават едни или други продукти в него, но най-важен е човекът, който според мен е солта. Съществото което прави всичко за своя по-добър живот, живот в едно променено общество, стремящо се към идеала на взаимното съществуване.
Всеки може да направи това сравнение, и може би много ще помислят, че то е глупаво и непълно, но според мен то най-точно отразява света, в който живеем от днес.
Но аз не се чувствам различно, същата съм както и миналата година. Ето, ядем на същата маса, говорим със същите хора и живеем същия живот. Разлика няма, освен че от днес не сме само българи, но и европейци.
Ха, ето нещо различно тази година. На новогодишната трапеза няма българско печено прасенце, а нещо ново – “Европейски гювеч”, Европейско ястие, което може да се променя както самата Европа, ако намериш точните пропорции и продукти ще го направиш по-вкусен и разнообразен.
Това сравнение ми хрумна докато го готвех и мисля, че е доста удачно. Европа, както и гювечът, е невероятна смесица от различни култури и страни, народи и нрави, отричащи се едни други, но все пак работещи в синхрон и стремящи се към европейския идеал.
Аз разделям моето ястие на три основни части или по-скоро три вида съставки, които влияят върху цялостния вкус. Но ако трябва да започнем от самото начало, най важно е маслото, което символизира идеята за обединена Европа. То е скрепяващото звено между всички различия и конфликти. Спойката, която на пръв поглед се подценява, но всъщност е основата.
Следващите съставки са самите държави. Първият вид са постоянните съставки на ястието като картофи, домати, моркови, зелен фасул и лук, те определят най-основната част на манджата. Казвайки Европа, винаги изникват в съзнанието ти Англия, Германия, Италия, Франция и Белгия. Това са стабилните страни, определящи облика на цялата общност, както горепосочените съставки дават основния вкус на цялата гозба.
Но единствено те не могат да отразят истинската Европа. В нея има още много държави, които са различни, защото не всички ги познават харесват и предпочитат, но допринасят за разнообразието, развитието и прогреса на общността. Това са тиквичките, синия домат, бамята и целината. Зеленчуци отразяващи новите, вече не чак толкова, членки – Полша, Чехия, Литва, Унгария и всички останали. Това са страните – междинно звено в целия гювеч. Те носят духа на новия век, на общото бъдеще и съжителство в свят без граници.
В третата част от продукти за този гювеч сме и ние, българите, но това не означава, че сме за пренебрегване. Това са подправките, Балканите, които са пиперливата добавка към така направената досега смесица от различия. Страните от Балканския полуостров винаги са били конфликтна точка и точно това ги прави лютите чушлета на цялата манджа. За някои те не са нужни, по скоро са неудобни, но точно те определят крайния ефект от цялото ястие. Те са апетитния привкус, според който всеки прави цялостната оценка на продукта.
Това е новият европейски гювеч, но той не е завършен, може още да се променя, да преобладават едни или други продукти в него, но най-важен е човекът, който според мен е солта. Съществото което прави всичко за своя по-добър живот, живот в едно променено общество, стремящо се към идеала на взаимното съществуване.
Всеки може да направи това сравнение, и може би много ще помислят, че то е глупаво и непълно, но според мен то най-точно отразява света, в който живеем от днес.
Няма коментари:
Публикуване на коментар