понеделник, 17 ноември 2008 г.

Will tomorrow bring all into light...

Странно е колко различно може да почне една седмица.

Едната - прекрасно, нежно, с искрена усмивка и любимите песни на плейъра...

С интересни лекции и разтоварващи разговори с колеги. Вдъхновение и хъс за работа. Мило писмо със задачки и I believe in you. Усмихната среща с Пухче и страхотен оптимизъм.

Дори чистачката да е изхвърлила обувките ти на 2 седмици, приемаш всичко като една страхотна смешно-трагична история. Една седмица под звуците на Carolina Liar - When You Are Near (въпреки че не беше близо), U2 And Green Day- The Saints Are Coming, Keane -Somewhere Only We Know, Dashboard Confessional - Vindicated...

Втората - дъжд, кучета, и депресарски песни на плейъра...

Лекциите или полупропуснати или с напълно неустановен смисъл като цяло. Няколко тъпи спора с колеги за неустановения смисъл на упражнението. Гаден дюнер за обяд и Ичева за десерт.

Поне имаше къщичка и малко крими мислисли, за да пооправят деня...


Всъщност не искам да пиша за тази седмица... поне докато не е свършила...не искам да съм пак тъжна... и няма...

3 погледа:

Анонимен каза...

Всеки има гадни седмици... Нормално е да се редуват хубавите с лошите моменти. Но пък седмицата ти едва сега започва ... Може някое неочаквано страхотно събитие да я промени! Иначе ти съчувствам... И моята не е никак добре до момента. Даже гадна... Предлагам да бъдем оптимисти! от Ася:)

Анонимен каза...

Нали знаеш, "спасение дебне отвсякъде" :-)
И приказката за лимонадата от лимоните, които ти поднася животът, колкото и изтъркана, е вярна.
Не разрешаваме да си тъжна, нали?

Павлина Радославова каза...

Споко, всичко е ок. Просто кофти момент :)
10x for the support